Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър реши да смени посоката.

— Добре, а самият Либерман държал ли се е странно? Нещо да го е притеснявало? Да са го заплашвали?

Бърнс поклати глава.

— Пътуването до Лос Анджелис… беше ли в реда на нещата, или замина неочаквано?

— Съвсем в реда на нещата. Артър трябваше да се срещне с Чарлс Тийдман, директора на банката на Федералния резерв в Сан Франциско. Артър посещаваше директорите редовно, а освен това с Чарлс бяха приятели.

— Един момент… след като Чарлс Тийдман е бил директор на банката в Сан Франциско, защо Либерман е заминал за Лос Анджелис?

— Там имаме клон. Освен това Чарлс и жена му живеят в Лос Анджелис и Артър щеше да им гостува.

— Но нали се е срещнал с Тийдман на заседанието през ноември?

— Така е, само че срещата в Лос Анджелис беше планирана доста време преди това и фактът, че трябваше да се състои малко след заседанието на комисията, е чиста случайност.

— Нещо друго, което би могло да ми бъде полезно?

Бърнс помисли малко и пак поклати глава.

— Не мога да си представя с какво Артър би предизвикал подобно безумство.

Сойър стана и стисна ръката на Бърнс.

— Благодаря за информацията, Уолтър.

Обърна се, за да излезе, но Бърнс го улови за рамото.

— Лий, информацията, с която разполагаме във Федералния резерв, е толкова ценна, че и най-малката недискретност би могла да донесе невероятни печалби на хора, които не заслужават. Предполагам, че през годините съм се научил да държа устата си затворена, за да избегна подобно събитие.

— Разбирам.

Сойър закопча палтото си, а Бърнс улови дръжката на вратата с месестата си ръка.

— Вече имате ли заподозрени?

Агентът се обърна към него.

— Съжалявам, Уолтър, но ние, във ФБР, също имаме тайни.

Хенри Уортън седеше зад бюрото си и нервно потрепваше с крак по покрития с килим под. Шефът на „Тайлър, Стоун“ беше дребен на ръст, но голям като адвокат. След като трийсет и пет години бе защитавал интересите на елитния американски бизнес, не беше никак лесно да го уплашиш. Въпреки това обаче човекът, който седеше пред него сега, почти бе успял.

— И какво ти каза тя? Въобще не е знаела, че мъжът й е в самолета? — попита Уортън.

Нейтън Гембъл се взираше в ръцете си с полузатворени очи. Изведнъж погледна към Уортън и го накара да трепне.

— Само това я попитах.

Уортън поклати тъжно глава.

— Да, разбирам. Когато говорих с нея, беше съсипана. Горката жена. Такъв удар, най-неочаквано… И…

Уортън млъкна, защото Гембъл стана рязко и отиде до прозореца зад гърба му. Вашингтон бе огрян от обедното слънце.

— Хенри, мина ми през ум, че ще е по-добре останалите въпроси да зададеш ти.

Гембъл заразглежда многобройните дипломи от престижни университети, покриващи почти изцяло едната стена на просторния кабинет.

— Много впечатляващо. Аз не съм завършил и средно училище. Не знам дали знаеш. — Погледна адвоката през рамо.

— Не знаех — каза Уортън тихо.

— Е, мисля, че се справям добре за изхвърлен от училище. — Гембъл сви едрите си рамене.

— Меко казано. Твоят успех е невероятен.

— Започнах от нула, може би и ще свърша така. — Гембъл подравни една от дипломите и се обърна към Уортън: — Да се върнем на темата. За мен беше очевидно, че Сидни Арчър е знаела къде е мъжът й.

— Мислиш, че те е излъгала? Нейтън, моите уважения, но просто не мога да повярвам — изгледа го удивено Уортън.

— Джейсън Арчър работеше по един от големите ми проекти. Систематизираше финансовите документи на „Трайтън“ за сделката със „Сайбърком“. Този тип беше компютърен гений. Имаше достъп до всичко. Всичко! — Гембъл насочи пръст към Уортън, който потри нервно ръце. — Хенри, знаеш, че тази сделка трябва да стане. Поне това ми повтарят всички.

— Направо идеалният брак — осмели се да се обади Уортън.

— Може да се каже. — Гембъл извади пура и отдели известно време, за да я запали. Издуха дима към Уортън. — Както и да е. От една страна, Джейсън Арчър е в течение на всичките ми дела, от друга страна, Сидни Арчър води преговорите по сделката. Разбираш ли какво ти казвам?

Уортън направи озадачена физиономия.

— Боя се, че не. Аз…

— Има и други компании, които не по-малко от мен искат да купят „Сайбърком“. Готови са да дадат много пари, за да се доберат до условията, които предлагам. Ако успеят, ще се намесят и ще ме прецакат. Не обичам да ме прецакват, особено по този начин. Разбираш ли?

— Да, естествено, Нейтън. Но как…

— Знаеш много добре, че една от фирмите, които искат да сложат ръка на „Сайбърком“, е „Ар Ти Джи“.