Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър пристъпи напред и стисна месестата му ръка. Бърнс беше висок колкото него, метър и осемдесет, но тежеше поне с трийсет килограма повече. Посочи стол и Сойър седна. Домакинът се върна на мястото си и Сойър забеляза, че движенията му са плавни, както на повечето пълни хора.

— Благодаря, че ме приехте, сър.

Бърнс го изгледа с пронизващите си очи.

— Да разбирам ли намесата на вашата институция като знак, че самолетът не е паднал поради механичен или друг подобен проблем?

— Проверяваме всички възможни версии. В момента нищо не е изключено, мистър Бърнс. — Лицето на Сойър беше безизразно.

— Името ми е Уолтър, агент Сойър. Тъй като и двамата сме част от системата, наречена федерално управление, мисля, че ни е позволено удоволствието да си говорим на „ти“.

Сойър се усмихна.

— Моето име е Лий.

— С какво мога да ти бъда полезен, Лий?

Леденият дъжд забарабани по прозорците и сякаш изведнъж стана студено. Бърнс отиде до камината и кимна на Сойър да премести стола си там. Хвърли в огъня няколко цепеници, които извади от месингова кофа, а Сойър отвори бележника и прегледа записките си.

— Истината е, че малцина извън финансовите кръгове знаят с какво точно се занимава Федералният резерв.

Бърнс разтри едното си око и на Сойър му се стори, че се киска.

— Ако бях хазартен тип, щях да се обзаложа, че половината от населението на страната няма представа за съществуването на системата на Федералния резерв и че девет от всеки десет души нямат понятие какви функции изпълнява. Трябва да призная, че намирам тази липса на популярност за много приятна.

Сойър се замисли, после се наведе към по-възрастния мъж и попита направо:

— Кой би спечелил от смъртта на Артър Либерман? Не в личен план, а от професионална гледна точка, като председател на Федералния резерв.

Очите на Бърнс се разшириха и от цепки се превърнаха в полукръгове — повече не можеше да ги отвори.

— Намекваш, че някой е гръмнал самолета, за да премахне Артър? Ако не възразяваш, според мен това звучи доста пресилено.

— Не казвам, че се е случило това. В момента проверяваме всички възможни версии. — Сойър говореше тихо, сякаш се страхуваше, че някой може да подслушва. — Истината е, че прегледах списъка на пътниците и твоят колега се оказа единственият висш държавен служител на борда. Ако самолетът е свален от взривно устройство, логично е да се предположи, че целта е била да бъде убит шефът на Федералния резерв.

— А не може ли да е било обикновен терористичен акт и Артър да се е оказал на борда по една случайност?

Сойър поклати глава.

— Ако наистина става дума за саботаж, не смятам, че Либерман се е оказал в самолета случайно.

Бърнс се облегна и бавно изпъна краката си към камината.

— Боже! — промърмори той и се втренчи в огъня. Двамата мълчаха близо минута.

Най-накрая Сойър се раздвижи.

— Едва ли е нужно да казвам изрично, че този разговор е крайно поверителен.

Бърнс се обърна рязко към него.

— Лий, бива ме да пазя тайни.

— Е, да се върнем на въпроса. Кой печели?

Бърнс се замисли.

— Икономиката на нашата страна е най-силната в целия свят. Накъдето тръгне Америка, натам върви и светът. Ако чужда държава, враждебно настроена към Америка, реши да навреди на икономиката й и да разтърси световните финансови пазари, може да предприеме подобно действие. Фактически резултатът ще е такъв. Не се съмнявам, че на пазара ще има сериозни сътресения, ако се разбере, че Либерман е бил убит предумишлено. — Бърнс поклати тъжно глава. — Не смятах, че ще доживея подобно нещо.

— А в страната има ли някой, който би искал той да не е между живите? — попита Сойър.

— Още от създаването на Федералния резерв витаят възможни хипотези за заговори и те звучат толкова правдоподобно, колкото и да са безсмислени, че немалко хора, сигурен съм, гледат на тях съвсем сериозно.

Сойър присви очи.

— Хипотези за заговори?

Бърнс се прокашля шумно.

— Има хора, които смятат, че Федералният резерв всъщност е инструмент на богатите фамилии по целия свят да държат бедните там, където им е мястото. Или пък че получаваме заповеди от малка група едри банкери. Чувал съм дори предположението, че сме пионки в ръцете на извънземни, които са инфилтрирани в най-високите етажи на властта. Между другото, в акта ми за раждане пише Бостън, Масачузетс.

Сойър поклати глава.

— Звучи налудничаво.

— Точно така. Като че ли икономика, в която се въртят седем трилиона долара и работят сто милиона души, може да бъде управлявана тайно от шепа магнати с костюми.