Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Защото Анабел мъдро ти даде най-лесните — обясни Лио.

Младежът рязко се обърна.

— Вярно ли е?

— Да — спокойно отвърна тя, без да прави опит да скрие голите си рамене, показващи се над чаршафа.

— Мога да се грижа за себе си, не е нужно да ми ставаш бавачка! — ядосано просъска Тони.

— Не го правя за теб, а за всички. Провалиш ли се, ще повлечеш и нас. — В очите й проблесна гневно пламъче, което бързо изчезна. — А не виждам защо да проваляме талантлив мошеник като теб. От това никой няма да спечели.

Раменете й изчезнаха зад паравана, който благодарение на слабото осветление в задната част на микробуса се беше превърнал в екран. Заковал очи в него, Тони с интерес наблюдаваше силуета на младата жена, която свали дрехите си и облече други.

— Прояви малко уважение, момче! — смушка го в ребрата Лио.

Младежът извърна глава да го погледне и прошепна:

— Страхотно!

— За пръв път ли виждаш жена да се съблича? — вдигна вежди Лио.

— Не. Всъщност, да, виждал съм.

Очите му се сведоха.

— Какво тогава?

— Тя току-що ме нарече талантлив мошеник!

С последния чек Тони стоеше на гишето, зад което работеше хубаво младо момиче с азиатски черти. Дълга до раменете черна коса, безупречно гладка кожа, високи скули.

Очевидно впечатлен, младежът се облегна на плота и небрежно попита:

— Отдавна ли живееш тук?

— Само от няколко месеца. Преди живеех в Сиатъл.

— Същият климат, а?

— Да — усмихна се момичето, продължавайки да работи.

— Аз пък току-що идвам от Вегас — все така небрежно я информира Тони. — Градът на забавленията!

— Никога не съм била там.

— Страхотно е, да знаеш! — смени подхода Тони. — Непременно трябва да го видиш. Нали си чувала, че това, което се случва във Вегас, завинаги си остава там? — В очите му блесна предизвикателство. — С удоволствие ще те разведа…

— Но ние дори не се познаваме! — възрази момичето.

— Добре де, няма да започваме направо с Вегас, а с един обяд, да речем…

— Откъде си сигурен, че нямам приятел? — сбърчи вежди служителката.

— Сигурно имаш, защото изглеждаш прекрасно — не се смути Тони. — А това означава, че трябва здравата да поработя, за да го забравиш.

— Ти си луд! — изчерви се момичето и сведе очи към компютъра, но по лицето й пробяга усмивка. — Дай някакъв документ за самоличност.

— Само ако обещаеш, че ще излезеш с мен!

Момичето пое документа, позволявайки му да докосне пръстите й. После усмивката изчезна от лицето й.

— Нали каза, че идваш от Вегас? — учудено попита тя.

— Точно така.

— Но тук пише Аризона! — промълви служителката, обърна документа и добави: — Освен това снимката е друга.

Мамка му! Погрешна карта за самоличност! Пренебрегвайки инструкциите на Анабел, младежът беше помъкнал целия набор от фалшиви лични карти. На тази в ръцете на служителката той беше с руса коса, къса брадичка и очила в стил „Бен Франклин“.

— Работех във Вегас, но за по-евтино живеех в Аризона — забързано обясни той. — А междувременно реших да направя някои промени във външния си вид. Нали знаеш — нов цвят на косата, контактни лещи и други такива…

Още докато изричаше тези думи, осъзна, че всичко е загубено.

Момичето вдигна чека пред очите си, подозренията й видимо нараснаха.

— Издаден от калифорнийска банка и калифорнийска фирма, но банковият код е нюйоркски — установи тя. — Защо?

— Какъв код? — попита с издайническо потрепване в гласа Тони. — Нищо не разбирам!

От изражението на младата жена зад гишето беше ясно какво става: тя вече го подозираше в опит за измама. Остави чека и фалшивата лична карта на плота пред себе си и потърси с очи човека от охраната.

— Съжалявам, но ще трябва да повикам мениджъра… — започна тя, но млъкна при появата на някаква жена, която изблъска Тони от гишето.

— Какво става тук? — попита със заповеднически тон новодошлата. Беше висока и пълна блондинка, облечена в червена блуза и тъмни панталони. На врата й висяха маркови очила с тънка рамка. — Извинете, но чакам вече десет минути, докато вие двамата флиртувате! Така ли разбирате банковите услуги? Я повикайте началника си!

Служителката видимо се стресна, очите й се разшириха.

— Извинете, госпожо, но аз току-що…

— Видях какво правехте току-що ! — гневно я прекъсна русокосата. — Видях и чух също като останалите клиенти! Откога банковите служителки флиртуват и обсъждат интимни въпроси в работно време?

— Няма такова нещо, госпожо — отвърна поруменялото момиче.