Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Но какво ще стане, ако още на банковото гише открият, че банковият код е сбъркан? — попита Тони.

— Май не си гледал онова нашумяло телевизионно предаване, в което репортерът отива в банката и подава чек, на който с големи букви пише: Аз съм фалшификат! Ако ме осребриш, значи си пълен глупак! Но въпреки това касиерът най-спокойно изплаща обозначената сума.

— Не съм чувала за случай, при който банков служител да е открил сбъркан код — добави Анабел. — Трябва да му се сториш безкрайно подозрителен, за да се вгледа в него.

След като чековете изсъхнаха, Фреди започна да ги сканира на лаптопа си. Шест часа по-късно на масата се появи купчина от осемдесет абсолютно редовни на външен вид чека на обща стойност 2,1 милиона долара.

Анабел взе един от чековете и прекара пръст по перфорираните му ръбчета — едно от най-сигурните доказателства, че документът е редовен, независимо от размера на сумата и името на получателя, изписани върху него.

— Сега идва ред на човешкия фактор — обяви тя и бавно огледа лицата на партньорите си. — Тоест на индивида, който ще пробута ментето.

— Любимият ми фактор! — тържествено обяви Лио, отхапа голям залък от сандвича си с шунка и го прокара с яка глътка бира.

Решиха първите чекове да бъдат осребрени от Анабел и Лио, а Тони да гледа и да се учи. И тримата разполагаха с пълен комплект лични документи, изработени от Фреди. Те бяха два вида — съвършени копия на документите на истинските притежатели на сметките или служебни карти, удостоверяващи принадлежността на приносителя към компанията, на чието име е издаден чекът. Съгласно изричната заповед на Анабел участниците в операцията щяха да носят у себе си само по един комплект, защото противното означаваше големи неприятности в случай на евентуална проверка.

Известно количество чекове бяха издадени на физически лица, но сумите в тях не надхвърляха 10 000 долара. Това се правеше с цел да се избегне проверката на данъчните. Лимитът означаваше, че за достигането на крайната цифра от 2,1 милиона долара екипът трябваше да осребри огромно количество чекове. По тази причина Анабел откри няколко фирмени сметки в различни банки, в които сумите щяха да бъдат превеждани директно. От друга страна, издадените от фирми чекове можеха да бъдат и за по-големи суми, без да привличат вниманието на данъчната администрация. Тук обаче възникваше друг проблем — банките не осребряваха такива чекове и стойността им задължително се превеждаше по сметка. За да преодолее това препятствие — Анабел още преди няколко месеца беше разкрила няколко служебни сметки, в които периодично вкарваше и изтегляше различни суми. Тя отлично знаеше, че банките стават подозрителни, когато от новооткрита сметка започват да изтичат големи суми — така както се получава при прането на пари.

В продължение на два дни Тони беше подложен на тежък изпит. Очакваха от него да намери изход от всички ситуации, в които би могъл да попадне при осребряването на фалшивите чекове. Анабел и Лио се редуваха в ролите на касиери, мениджъри, банкови охранители и клиенти. Но младежът беше схватлив и в края на втория ден вече беше готов за първите стъпки в новата кариера. Разбира се, след като присъства на няколко практически урока, проведени от Лио.

Осребряването на първите десет чека мина гладко. В първата банка Анабел се появи с червена коса, в следващата беше руса, а в третата — брюнетка. Задната част на микробуса беше превърната в импровизирана гримьорна, оборудвана с малка тоалетка и огледало. След няколко появи на гишето тя и Лио потегляха за следващата банка, променяйки в движение външния си вид. Там Анабел носеше очила, на следващото гише се появяваше с шалче на главата, а на трето — с шорти, пуловер и спортна шапка. Умелото използване на грим, дрехи и прически й позволяваше да постигне забележителни промени във възрастта и външния си вид. Носеше само ниски обувки, тъй като на високи токчета несъмнено щеше да прави впечатление. Макар и да не се оглеждаше, тя винаги си даваше сметка за охранителните камери.

Сред многобройните роли, в които се превъплъщаваше Лио, доминираха тези на бизнесмен, фирмен куриер, пенсионер и адвокат.

Анабел общуваше с банковите служителки спокойно, без следа от напрежение. Тя умееше да ги предразполага, подхвърляйки комплименти за прическата и облеклото им, след което небрежно преминаваше към градските забележителности, прекрасни дори в лошото време.