Дейвид Балдачи - Колекционерите

Лио се усмихна и отново започна да разбърква картите.

— Бъди сигурен, че след тази малка измама всички банкомати в страната ще бъдат пренастроени.

— А защо да не направим по осем тегления от всеки банкомат, като само сменяме картите? — попита Тони. — Така ще ударим ограничено количество банки.

— Защото сигурно ще изглеждаш доста подозрително на хората, които чакат зад теб, ако вкараш последователно осем карти в банкомата — нетърпеливо отвърна Анабел. — Докато с две карти всичко изглежда наред: машината просто отказва да ти приеме едната и ти пробваш още веднъж с другата.

— Ех, младост, младост — въздъхна Лио.

Анабел им раздаде тънки тетрадки.

— Вътре са ПИН кодовете на всяка карта плюс точната сума на трансфера от едната сметка в другата, която впоследствие ще изтеглите. След края на операцията тетрадките трябва да бъдат изгорени. — Стана, отвори близкия гардероб и им хвърли три раници. — Дегизировката ви. Давам ви по десет минути за всяка банка. През цялото време ще бъдем във връзка помежду си. Ако нещо ви смущава, подминавате обекта и тръгвате към следващия.

Фреди погледна крайната сума в тетрадката си и поклати глава.

— Ами ако в сметките няма достатъчно средства за покриване на изтеглените суми? — попита той. — Понякога и богаташите не разполагат с достатъчно пари в тях.

— Тези разполагат, проверила съм — отвърна Анабел.

— Как? — изгледа я продължително Тони.

— Проведох серия от разговори с банките им. Представях се за продавач на недвижими имоти и настоявах да науча дали разполагат с достатъчно средства за покриване на дължими суми в размер на петдесет хиляди долара.

— И те ти отговориха, така ли?

— Винаги отговарят, момче — намеси се Лио. — Стига да знаеш как да попиташ.

— През последните два дни огледах къщите на всички набелязани — добави Анабел. — По приблизителна преценка всяка от тях струва някъде около пет милиона долара. Пред една от тях бяха паркирани два спортни салийна! Което сочи, че паричките са там, където им е мястото.

— Ходила си да им оглеждаш къщите? — ококори се Тони.

— Това беше ползата от записването на регистрационните номера — отбеляза Лио.

— Общата сума на удара ще бъде деветстотин бона — средно по трийсет на карта — невъзмутимо продължи Анабел. — Банките, които възнамеряваме да ужилим, засичат банкоматите си точно в дванайсет на обяд. Но ние ще сме приключили далеч по-рано. — Очите й се спряха върху лицето на Тони. — В случай че на някого му хрумне да офейка, ще добавя, че следващият удар ще ни донесе два пъти повече пари от този.

— Не ставай смешна! — обиди се Тони и нервно приглади косата си.

— Смешно ще стане само в случай, че ни спипат — хладно отвърна Анабел.

— Не ми каза дали някога са те спипвали — спомни си предишния разговор Тони.

— По-добре прочети какво пише в тетрадката, за да не направиш някой гаф.

— Какъв гаф? Става въпрос за някакви банкомати, нищо повече.

— Това не беше молба — хладно отсече Анабел, обърна се и излезе от стаята.

— Нали чу какво ти се каза, момче? — попита Лио, без да крие усмивката си.

Тони промърмори нещо под нос, стана и излезе.

— Не е много словоохотлива, а? — подхвърли Фреди.

— А ти би ли работил с бърборко? — контрира Лио.

— Коя е тя?

— Анабел.

— А фамилното й име? Чудя се защо не съм я засичал никъде. Големите играчи в бранша не са чак толкова много.

— Ако тя искаше да те информира, щеше да го направи.

— Стига, Лио — въздъхна старият мошеник. — Всички се знаем. Цял живот си стоя в периметъра и умея да мълча.

Лио се поколеба за момент, после понижи глас:

— Добре, но първо искам да се закълнеш, че ще го отнесеш в гроба. Ако се разбере нещо, аз ще отрека, а след това ще ти видя сметката! — Изчака пламенната клетва на Фреди, помълча малко и добави: — Казва се Анабел Конрой.

— Пади Конрой?! — вдигна вежди Фреди. — Това вече е друга работа. Чувал съм за него. Те какво, роднини ли са?

— Дъщеря му е — понижи още повече глас Лио. — Но това винаги е било тайна. Повечето хора изобщо не подозират, че Пади има дъщеря. Понякога я представяше като съпругата си. Шантава работа.

— Никога не съм имал удоволствието да работя с него — въздъхна Фреди.

— Аз пък съм имал това удоволствие — изръмжа Лио. — Пади Конрой беше един от най-големите майстори в бранша, но беше и голям мръсник. — Погледна към вратата и сниши глас: — Забеляза ли белега под дясното й око? От него е. Направил й го във Вегас, докато въртели номера на рулетката, но тя прецакала всичко. По онова време тя била на петнайсет, но изглеждала на двайсет и една. В резултат старецът й се простил с три бона, а после я смазал от бой. Мога да те уверя, че и друг път го е правил.