Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Абсолютно — кимна Лио, забил нос в разпечатката. — Двайсет и една първокласни и девет — второкласни. Всички карти съответстват на номерата на колите и адресите на собствениците им.

— Ел Ей е единственото място на света, където можеш да видиш две „Бугати Вейрон“ да използват един и същ банкомат — с уважение промърмори Тони. Хиляда конски сили, четиристотин километра в час, бензин по три долара галона. Откъде вземат всичките тези мангизи?

— От там, откъдето и ние — ухили се Лио. — Обират клетите хорица, но по законен начин.

— Какъв с този законен начин? — вдигна вежди Тони. — Аз също опитах, ама законът ми видя сметката. — Очите му пробягаха по лицата на Анабел и Лио. — Някой от вас да е лежал в кафеза?

Лио измъкна тесте карти и ловко започна да го разбърква.

— Интересен въпрос — усмихна се той и хвърли кос поглед към Анабел.

— Хей, как стана така, че взехте и номерата на колите им? — не мирясваше Тони.

— Човек не знае какво може да му потрябва — неопределено рече Анабел и извърна глава към Фреди, който се суетеше около някакво устройство в съседната стая. На масата редом с цветния принтер за термопечат бяха пръснати купища кредитни карти. — Наред ли е всичко?

Фреди огледа нещата пред себе си, приглади косата си с длан и доволно кимна.

— Признавам, че провеждаш първокласна операция. Анабел — тържествено обяви той.

Три дни по-късно всичко беше готово. Фреди изработи трийсет фалшиви карти с всички задължителни атрибути: цветни графики, магнитни ленти с контролен код, имената и номерата на банковите сметки на притежателите им. Черешката върху тортата беше холограмата, въведена от банките още в началото на 80-те като допълнителна защита. Единствената й разлика с истинската се съдържаше във факта, че бе отпечатана върху, а не вътре в пластмасовото покритие — разлика, която никой банкомат не би могъл да установи.

— В интернет се продават номерата на какви ли не кредитни карти — отбеляза Тони.

— Но сред тях едва ли ще фигурира собственик на бугати — възрази Анабел.

Лио заряза картите и запали цигара.

— Това си го чул от някой професионалист, нали? — обърна се към Тони той. — Който те е посъветвал да не си пъхаш носа в делата на такива като него. На практика обаче това са треторазредни актьори.

— Мамка му! — избухна Тони. — Толкова ли съм бил глупав?

— Така е — кимна Анабел, седна на страничната облегалка на креслото и смени темата. — Ето какъв е планът. Наех коли за всеки един от нас под фалшиви имена със съответните комплекти документи. Вие вземате по осем карти, аз — шест. Ще теглите пари от четирийсет банкомата в района, по два пъти от всеки. Това означава, че ще използвате една четвърт от картите, с които разполагате. На всеки банкомат ще ги сменяте. Като теглим чертата, ще излезе, че в края на обиколката ще сте влизали по десет пъти във всяка банкова сметка. Направила съм списък на банкоматите, които ще използва всеки един от вас. Всички се намират по магистралите и бензиностанциите, за да ги ползвате, без да слизате от колите. Разстоянието помежду им е малко. Ще бъдем дегизирани заради камерите. Подготвила съм съответния реквизит за всички.

— Пропускаш, че тегленето на пари в рамките на един ден е ограничено до определена сума — обади се Фреди. — Тази мярка е въведена срещу използването на крадени карти.

— Набелязаните жертви със сигурност са увеличили този лимит — отвърна Анабел. — Човек, който кара кола за седемстотин бона, положително няма да хареса банкомат, който му предлага таван от триста долара. Според моите източници в големите банки обичайният лимит за такива хора е две хиляди и петстотин долара. Да не забравяме, че фалшивите карти ни дават достъп до всички сметки на жертвата — текущи, спестовни и чекови. В случай че прехвърлим определен депозит от спестовната в чековата му сметка и той надвишава сумата на тегленето, машината ще приеме това като плюс и ще позволи тегленето на много повече пари от лимита.

— Нека ви дам един пример — намеси се Лио. — Да речем, че прехвърлим пет хиляди долара от спестовната в чековата сметка, а от банкомата теглим четири. Той изобщо няма да регистрира транзакцията в чековата сметка на клиента.

— Точно така — кимна Анабел.

— Сигурен ли си? — подозрително го изгледа Тони.

— Миналия месец направих съответните проучвания в десетте най-големи банки на страната. Номерът минаваше без проблеми. Става въпрос за малък пропуск в софтуера, на който все още не са обърнали внимание. Това ще стане, разбира се, но дотогава всеки ден е ден за заплати…