Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Ще се задоволим с това, което стърчи от процепа или е струпано на тротоара — отсече тя.

Лио отвори страничната врата и спокойно започна да товари пакетите в микробуса.

— Някаква жена, вероятно секретарка, тича към теб с пакет в ръце — предупреди го по радиостанцията Анабел.

— Разбрано — промърмори в микрофона на яката си Лио и спокойно се извърна към приближаващата се жена.

— О, вие не сте Чарли — разочаровано рече тя.

Това беше името на истинския пощаджия, висок и хубав младеж.

— Съжалявам, но днес сме затрупани с работа и дойдох да помогна — отвърна с любезна усмивка Лио. — Затова и подраних. — Сведе поглед към пачката писма в ръцете на жената и разтвори брезентовата торба. — Пуснете ги тук, моля.

— Благодаря. Това са платежните ведомости, които трябва да заминат още тази вечер.

— Уверявам ви, че лично ще се погрижа — галантно се поклони Лио, изчака жената да тръгне към входа и отново се обърна към пакетите на тротоара.

Прибраха се в апартамента и се заеха със сортирането на пощата. Тони награби купчината ненужни писма и отиде да ги пусне в кутията на ъгъла. Фреди и Анабел се заеха с останалите.

— Хей, какво правите? — подвикна с озадачено изражение младежът, бързо появил се обратно. — В онази купчина имаше цяла пачка чекове със заплати!

— Чековете са неизползваеми за нас — обясни Фреди със самочувствието на експерт, какъвто всъщност си беше. — Те са защитени с лазерен код в тонера на печатащото устройство плюс вграден в хартията шифър. По тази причина не можем да променим цифрите на сумата.

— Винаги съм се чудил защо го правят — подхвърли с недоумение Лио. — Нали тези чекове са издадени на хора, които познават ?

— Ей това ни трябва. — Фреди вдигна продълговато листче от купчината. — Чек за възстановяване на надвзети суми.

— Получателите на които са абсолютно непознати за подателя! — изтъкна Тони.

— Точно там е работата, момче — сви рамене Лио. — Защитаваш по всевъзможни начини чековете на партньори в бизнеса и собствените си служители, но в същото време пускаш най-обикновени хартийки на хора, които изобщо не познаваш.

— Избрах тази сграда, защото в нея се намират регионалните офиси на няколко компании от класацията на първите сто на списание „Форчън“ — поясни Анабел. — Оттук всеки ден тръгват стотици чекове, а банковите им сметки пращят по шевовете в буквалния смисъл на думата.

Пет часа по-късно Фреди беше заделил осемдесет чека.

— Всички са прости, без водни знаци, охранителни ленти и лазерни кодове — поясни той, понесъл купчината към импровизираната работилница в съседната стая. Там с помощта на другите членове на екипа той се зае да облепва с прозрачно тиксо мястото за полагане на подписи — както отпред, така и на гърба на чека. Обработените по този начин хартийки влязоха в голям кухненски тиган, след което бяха залети с безцветен лак за нокти. Ацетонът в тях бързо разтвори всичко, което не беше изписано с фабрично печатарско мастило. После лепенките бяха свалени и в резултат се получиха осемдесет празни чека, носещи подписите на президента или на главния счетоводител на съответната компания.

— Преди време и на мен ми пробутаха чек менте — промърмори Лио.

— Как реагира? — погледна го с интерес Тони.

— Проследих мръсника и го спипах. Оказа се дребна риба и пълен аматьор, но въпреки това успя да ме ядоса. Приложих му номера със смяна на адресната регистрация и отклоняване на всички сметки. Крайният резултат беше две години влачене по съдилища плюс куп наказателни глоби, изплатени на кредиторите. С това искам да кажа, че тая работа трябва да се прави от професионалисти. — Лио замълча за миг, после сви рамене. — Разбира се, ако бях фалшифицирал личните му документи, щях да му разкажа играта — отначало докрай…

— А защо не го направи?

— Защото имам съвест все пак — намръщено отвърна Лио.

— Ще изчакаме чековете да изсъхнат, след което ще възстановя номерацията на Федералния резерв — обясни Фреди.

— Това пък какво е? — погледна го с недоумение Тони.

— А бе ти сигурен ли си, че ставаш за тая работа? — засмя се Лио.

— Аз работя с компютър и интернет, а не с лак за нокти! — озъби се младежът. — Така правят мошениците на двайсет и първи век, които отдавна са изхвърлили от употреба всякакви хартиени носители!

— Браво на теб!

Анабел вдигна един от чековете и посочи дългата редица числа в долната му част.

— Първите две цифри са тъй нареченият код за направление на Федералния резерв — започна тя. — От тях банката разбира, че чекът е постъпил в съответния депозитар съгласно закона. Кодът на нюйоркския депозитар е 02, а този на Сан Франциско — 12. Фирма със седалище в Ню Йорк обикновено използва услугите на някоя нюйоркска банка, чиито чекове носят нюйоркски банков номер. Но ние възнамеряваме да осребрим чековете тук, затова Фреди ще смени техните кодове с тези на Ню Йорк. По този начин ще удължим времето на банковата обработка и фирмата ще разбере доста по-късно, че става въпрос за чек без покритие. Веднага ще добавя, че това са големи корпорации, които управляват разплащателните си сметки с помощта на общо счетоводно засичане, което обикновено става в края на съответния месец. А това означава, че дори при наличието на чек без покритие в тези сметки (и то за сравнително скромна сума) вероятността от по-ранно засичане е близка до нулата. Днес е пети, следователно разполагаме с почти цял месец, преди да бъдат открити нередностите. А дотогава ние отдавна ще сме изчезнали.