Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Нямам представа какво се опитвате да направите — промърмори домакинът и смъкна работната престилка през глава. — Този човек е мой приятел. Поканил съм го на гости.

— И Чеймбърс ли си поканил на гости? — любопитно попита Кейлъб.

— Кой?

— Монти Чеймбърс! — объркано изфъфли библиотекарят.

— Той стои пред теб, Кейлъб — обади се Стоун и с рязко движение дръпна брадата на дебелия мъж, която частично се отлепи. Посегна с другата си ръка към косата му, но Пърл го спря.

— Позволете на мен, моля — спокойно рече той, дръпна брадата и смъкна перуката, под която се показа голото му теме.

— Ако махне подплънките около кръста, измие грима и смени очилата с цветни контактни лещи, със сигурност ще се превърне в Монти Чеймбърс — поясни Стоун, после се обърна към домакина и хладно добави: — Ако и друг път пожелаеш да смениш самоличността си, бъди по-внимателен към нещата, които държиш в банята си. На плешивец като теб не му трябва нито гребен, нито шампоан.

Пърл се тръшна на близкия стол и плъзна длан по фалшивата си коса.

— Трябваше да измия перуката и брадата в умивалника, а след това да ги среша с четка — обясни той. — Но ми беше досадно като повечето неща в живота — включително и вашата поява тук.

Кейлъб го гледаше втренчено и мълчеше. Все още не беше в състояние да приеме факта, че Винсънт Пърл изведнъж се превърна в Монти Чеймбърс.

— Не мога да повярвам! — смаяно прошепна той.

— Защото дегизировката му е била отлична, Кейлъб — успокоително подхвърли Стоун. — Коса и брада, различен тип очила, наднормено тегло, необичайни дрехи. Всичко това допринася за коренната промяна. А ти сам призна, че си виждал Пърл едва два пъти тук, в книжарницата. Винаги вечер, при недостатъчно осветление.

Кейлъб бавно кимна.

— Сега разбирам защо говореше толкова малко в библиотеката — обърна се към мъжа насреща си той. — При това високо, почти с фалцет. Кажи ми кой си всъщност — Винсънт Пърл или Монти Чеймбърс?

— Истинското ми име е Монти Чеймбърс — отвърна с лека усмивка онзи. — А Винсънт Пърл е другото ми его.

— И защо ти е трябвало друго его? — попита Стоун.

В първия момент Чеймбърс се поколеба дали да отговори, после сви рамене.

— Това вече не е от значение. На млади години бях актьор. Обичах да играя, обичах всичко, свързано с театъра. Но талантът явно беше по-голям от възможностите ми за изява. Книгите бяха другата ми страст. Като младеж станах чирак на един великолепен реставратор и успях да усвоя голяма част от уменията му. После постъпих на работа в Библиотеката на Конгреса с шансове за добра кариера. Но у мен вече се беше пробудило желанието да колекционирам книги. То за съжаление не съответстваше с възможностите, които предлагаше заплатата на реставратор. Затова станах търговец на редки издания. Имах достатъчно опит и познания, но кой би се обърнал към един скромен реставратор? Със сигурност не богатите колекционери, които исках да привлека за свои клиенти. Така се появи човекът, който можеше да отговори на техните изисквания: артистичният, тайнствен и висококомпетентен Винсънт Пърл.

— Чийто магазин работи само вечер, за да не пречи на всекидневната му работа — добави Стоун.

— Купих го, защото беше точно срещу дома ми. Това ми даваше възможност да се дегизирам у дома, да прекося улицата и да вляза в книжарницата като друг човек. Получи се много добре. С течение на времето успях да натрупам солидна репутация като търговец.

— А как стана шпионин? — попита с треперещ глас Кейлъб. — Как от един обикновен реставратор на книги се превърна в убиец?

— Не казвай нищо! — просъска Трент. — Те нямат никакви улики срещу нас!

— Имаме кодовете — спокойно рече Милтън.

— Нищо нямате! — озъби му се Трент. — Ако ги имахте, отдавна да сте се свързали с полицията!

— E, w, f, w, s, p, j, e, m, r, t, i, z — започна да изброява Милтън. — Да продължавам ли?

Присъстващите го гледаха стреснато.

— Защо не ни каза по-рано? — остро попита Стоун.

— Защото си мислех, че няма значение — отвърна Милтън. — Не разполагахме с доказателства в онази книга. Но като прочетох буквите, преди да изчезнат, те останаха запечатани в паметта ми завинаги. — Обърна се към онемелия Трент и услужливо добави: — Току-що ми хрумна, че след като помня буквите, властите могат да направят опит да ги дешифрират.

Чеймбърс погледна Трент и сви рамене.

— С бащата на Албърт бяхме приятели. Още от времето, когато бях само Монти Чеймбърс. След смъртта му станах негов настойник, дори нещо като втори баща. Преди две години той изкара специалната школа на ЦРУ и се върна във Вашингтон. Често разговаряхме за света на шпионите. После го назначиха на работа в Капитолия, а нашите разговори продължиха. Не след дълго реших да му разкрия своята тайна, но за съжаление не отчетох факта, че той няма отношение към редките книги.