Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Но как са били сигурни, че работата ще бъде свършена именно в този отрязък от време? — учуди се Стоун, облягайки се на близката мраморна колона. — Очевидно са използвали специалния химикал, за да се застраховат срещу евентуалната намеса на властите. Разбира се, ако бяхме действали по най-бързия начин, може би щяхме да предадем книгата на ФБР, преди химикалът да се изпари. От всичко това е логично да се заключи, че той е бил нанасян непосредствено преди съответното посещение на Инглиш в библиотеката.

— Но в същия този ден аз няколко пъти отскачах до хранилището — каза Кейлъб. — Там видях само служители, но никой от тях не се задържаше повече от десетина минути, което е крайно недостатъчно, за да се оцветят буквите на секретните послания. Те биха могли да го направят само там просто защото изнасянето на книгите е забранено. — Замълча за миг, после изведнъж подскочи. — Чакай малко! Мога да проверя дали някой от служителите на библиотеката е подал молба за изнасяне на тази книга! Това става с попълването на формуляр в четири екземпляра. Елате! Читалнята е затворена, но ще проверим на друго място.

Отведе ги в отдел „Справки“, размени няколко думи с жената зад гишето и се наведе над компютъра. Една минута се оказа достатъчна.

— Никой не е подавал заявка за изнасянето на книга от поредицата на Бийдъл — разочаровано се изправи Кейлъб. — За последните четири месеца изобщо няма случай с изнасяне на книги от служители на библиотеката.

Край тях мина Рейчъл Джефрис — специалистката по реставрация, която Кейлъб беше помолил да поправи корицата, повредена от тиксото.

— Здрасти, Кейлъб — поздрави тя. — Мислех, че вече не идваш тук през почивните дни.

— Така е, Рейчъл. Но днес трябва да извърша някои проверки.

— Аз работя извънредно, за да наваксам малко — поясни жената. — Имам среща с един човек, който има връзка с текущата ми работа. А, добре, че се сетих: онзи Бийдъл е готов и вече е върнат в хранилището.

— Какво? — учудено я погледна Кейлъб.

— Имаше малка повреда на задната корица, плюс няколко разлепени страници. Бях доста изненадана, защото в дневника ни е отбелязано, че съвсем скоро е бил при нас. Имаш ли представа кой може да го е повредил пак?

— Кога точно е върнат в хранилището? — попита Кейлъб.

— В деня, преди да ми го дадеш.

— Почакай една минутка, Рейчъл.

Кейлъб отново зачука по клавиатурата. Този път търсеше колко книги от поредицата на Бийдъл са били изпращани за реставрация напоследък. Компютърът забръмча и миг по-късно изплю исканата информация.

— За последните две години в отдела за реставрация са били изпратени трийсет и шест броя от поредицата — смаяно промърмори той, после поиска информация за книгите, поръчвани от Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу през последните шест месеца, и я съпостави с книгите, изпратени за реставрация през същия период. Оказа се, че седемдесет процента от реставрираните в този период екземпляри от поредицата на Бийдъл са поръчвани от Джуъл Инглиш — винаги в деня, в който са се връщали в хранилището. Джанклоу беше действал по същия начин.

Сподели откритието с останалите и поясни:

— По принцип книгите от тази поредица се реставрират често, защото са евтини и зле отпечатани издания.

Стоун моментално схвана за какво става въпрос и се обърна към Рейчъл Джефрис.

— Можете ли да кажете кой от колегите ви е реставрирал последния екземпляр?

— Разбира се — кимна жената. — Монти Чеймбърс.

Новината накара всички да хукнат по коридора.

— Обичам те, Рейчъл! — подвикна през рамо Кейлъб.

Лицето на колежката му поруменя от смущение.

— Знаеш, че съм омъжена, Кейлъб — подвикна след него тя, а после, вече по-тихо, добави: — Което не пречи да изпием по едно питие някой ден…

— Знаеш ли къде живее този Чеймбърс? — попита Стоун, когато изскочиха на улицата.

— Съвсем наблизо — кимна Кейлъб.

Натовариха се в две таксита и потеглиха към адреса. Петнайсет минути по-късно колите намалиха скоростта и завиха в тиха уличка, от двете страни на която се издигаха къщи с олющени фасади. Пред всяка от тях имаше миниатюрно дворче, очертано с половинметрова ограда от ковано желязо.

— Този квартал ми е познат — отбеляза Стоун.

— Вероятно защото в тази част на града има много такива — кимна Кейлъб.

Слязоха и се насочиха към входа на най-близката къща. Тухлените й стени бяха боядисани в синьо, а капаците на прозорците — в черно. На первазите имаше саксии с цветя.