В същия момент на спирката пристигна влакът, от който се изсипа куп народ. Хаосът стана невъобразим.
Трент и другият мъж се възползваха от това и бързо скочиха в един от вагоните. Сийгрейвс ги последва, като едва успя да си пробие път до следващия вагон.
Миг преди затварянето на вратите на перона се появи групата, предвождана от Стоун. Провирайки се през обезумялата тълпа, те все пак успяха да се качат във влака. Вагонът беше претъпкан. Стоун погледна екранчето на уреда за проследяване и установи, че Трент е някъде наблизо. Очите му пробягаха по лицата на пътниците и скоро го откриха — свит в дъното, придружаван от мъж с качулка на главата. Сега въпросът беше двамата да не засекат преследвачите си.
Няколко секунди по-късно на перона се появи Алекс Форд с хората си, но влакът вече потегляше. Той се обърна и изкрещя нещо, после групата хукна обратно към ескалаторите.
— Сядай, Рубън! — заповяда Стоун, преценил, че високата фигура на приятеля му се набива в очи. Рубън разблъска хлапаците около себе си и се тръшна на пода. Без да изпуска от поглед обекта си, Стоун бързо клекна до него. По неизвестни причини Трент беше притиснал длани към ушите си и говореше нещо на мъжа с качулката. Насочил цялото си внимание към двамата, Стоун не можеше да види Роджър Сийгрейвс, който наблюдаваше развоя на събитията през остъклената врата на задния вагон. Очите му се разшириха от учудване, когато се спряха на все още живия и здрав Кейлъб и приятелите му. Вдигна пистолета и се прицели в главата на Стоун, но в същия миг влакът се люшна и рязко намали ход преди следващата спирка. Пътниците около него му попречиха да се прицели точно.
Минута по-късно влакът отново потегли и бързо набра скорост. Стоун напусна мястото си и бавно започна да си пробива път към Трент с нож в ръкава. За миг си представи как забива острието дълбоко в гърдите на предателя, после поклати глава. Без никакво колебание щеше да ликвидира бодигарда, но нямаше никакво намерение да лиши Трент от шанса да гние в затвора до края на дните си.
Броени секунди по-късно планът му пропадна, тъй като композицията влетя в района на Метро Сентър, спирачките изскърцаха и вратите се отвориха. Това беше най-голямата и най-оживената спирка на метрото. Трент и бодигардът му скочиха на перона, последвани от Сийгрейвс, който незабелязано се измъкна от задния вагон. Стоун и хората му сториха същото и изведнъж се оказаха във водовъртежа на забързаната тълпа, прииждаща от всички посоки.
Очите му успяха да се задържат върху Трент и мъжа с качулката, непропускайки да отбележат и двамата служители с бели работни комбинезони, които решително се насочиха към Трент. Но нямаше как да види Роджър Сийгрейвс, който измъкна от джоба си малък метален цилиндър, дръпна със зъби предпазния щифт и го хвърли във въздуха, а след това притисна ушите си с длани и рязко се завъртя с гръб.
Стоун усети металния цилиндър да профучава над главата му и моментално разбра за какво става въпрос.
— Лягайте, ръце на ушите! — изкрещя той към Рубън и останалите.
Няколко секунди по-късно зашеметяващата граната избухна. Десетки хора изпопадаха на земята, притиснали очите и ушите си и крещящи от болка.
Трент и придружителят му останаха невредими, тъй като бяха обърнати с гръб към ослепителното сияние, а в ушите си имаха тапи.
Зашеметен от експлозията, въпреки че беше успял да се просне на пода и да притисне уши с ръкавите на сакото си, Стоун бавно вдигна глава, но видя само множеството крака, които панически тичаха наоколо. Понечи да се изправи, но някакъв едър тип се блъсна в него и го повали. Това го накара да изпусне уреда за проследяване, който се плъзна по плочките и изчезна под спрялата композиция. Стоун изчака потеглянето на влака и се втурна към ръба на перона. Сърцето му се сви при вида на смачканата метална кутийка. Обърна се и видя, че Рубън се хвърля върху мъжа с качулката. Хукна натам, макар че приятелят му едва ли имаше нужда от помощ. Рубън приложи единичен нелсън на изненадания бодигард. Краката му се отлепиха от земята, а главата му влезе в съприкосновение с близкия стълб. Рубън пусна тялото му на хлъзгавите плочки, а хората панически се разбягаха встрани. Секунда по-късно Стоун му нанесе силен удар отзад и го повали на пода.
— Какво правиш, по дяволите? — изрева Рубън в мига, в който куршумът на бодигарда свирна над главата му. Зърнал оръжието в последния момент, Стоун успя да спаси приятеля си.
Читать дальше