Дейвид Балдачи - Колекционерите

— След като си правиш труда да водиш горили, за да ликвидираш неканените гости в дома си, би трябвало да внимаваш с огледалата, Ал — хладно се усмихна тя. — Ако зависеше от мен, отдавна да съм ти прерязала гърлото и да съм захвърлила трупа ти на някое сметище. Нали там е мястото на боклука?

Стоун отключи белезниците, стегнали ръцете и краката на Трент.

— Ще направим директна размяна: получаваме Кейлъб и те пускаме да си вървиш.

— Как мога да съм сигурен, че ще стане така?

— Като ни повярваш. Същото се отнася и за Кейлъб. Ставай!

Трент се изправи на омекналите си крака и хвърли колеблив поглед към хората, които го бяха заобиколили в задната част на микробуса.

— Само вие ли сте в течение? — попита той. — Защото, ако сте се обадили в полицията…

— Млъквай! — прекъсна го Стоун. — Надявам се, че разполагаш с фалшив паспорт и самолетна резервация.

Рубън дръпна вратата на микробуса и групата се изсипа навън, заобиколила Трент от всички страни.

— Господи! — ахна Трент, озовал се сред море от хора. — Какво става?!

— Не четеш ли вестници? — поинтересува се Стоун. — Тук се провежда Националният фестивал на книгата.

— Плюс акция срещу бедността — добави Милтън.

— Двеста хиляди души на едно място! — пропя Рубън. — Какъв прекрасен празник за нашата столица! Да четем повече книжки и да помагаме на бедните! — Пристъпи към Трент и безцеремонно го смушка в ребрата. — Да вървим, задник! Не бива да закъсняваме!

Огромната площ от почти три километра между Мемориала на Линкълн на запад и Капитолия на изток бе заобиколена от музеи и внушителни държавни учреждения.

Фестивалът на книгата бе ежегодно събитие, което привличаше повече от сто хиляди посетители. Откритото пространство бе изпъстрено с шатри, над които се вееха флагове с надписи: художествена литература, история, детска литература, трилъри и поезия. Стотици хора се тълпяха тук, привлечени от писатели, художници илюстратори и поети, които разказваха за своята работа или просто сипеха анекдоти.

На Конститюшън Авеню вече се събираха участниците в Похода срещу бедността, чиято крайна точка беше Капитолийският хълм. След края на шествието повечето участници в него щяха да се върнат на фестивала на книгата, достъпът до който беше свободен.

Планирал хода на операцията съвместно с Алекс Форд, Стоун избра за място на размяната входа на института „Смитсониън“ на Джеферсън Стрийт. Хилядното множество наоколо изключваше употребата на оръжие, включително и от скрит снайперист. Носеше със себе си и специално приспособление, което щеше да помогне за успешното приключване на операцията след освобождаването на Кейлъб. Нямаше никакво намерение да изпуска от очи Албърт Трент и колегите му шпиони.

— В два нула-нула, ей там, до стоянката за велосипеди — посочи с ръка Рубън.

Стоун кимна. В следващия миг засече фигурата на Кейлъб, който стоеше в тревната площ пред малък фонтан, заобиколен от старателно подрязани храсти, които бяха нещо като буфер между него и забързаните тълпи. Зад него стояха двама мъже със слънчеви очила и качулки на главите. Стоун беше сигурен, че са въоръжени, но знаеше и нещо друго — благодарение на Алекс Форд на покрива бяха заели позиция снайперисти на ФБР, които без съмнение държаха похитителите на мушка. Но те щяха да стрелят само в краен случай.

Заби настойчив поглед в лицето на Кейлъб, надявайки се да привлече вниманието му. Но при толкова много хора наоколо това съвсем не беше лесно. Кейлъб беше напрегнат, на ръба на паниката — което при създалите се обстоятелства беше нормално. Но Стоун не хареса изражението на безнадеждност в очите му.

Една секунда беше достатъчна, за да открие причината около шията на приятеля му имаше нещо като нашийник.

— Господи! — промърмори той. — Рубън, виждаш ли това, което виждам аз?

Едрият мъж напрегна взор, после изригна:

— Мръсни копелета!

— Останете на място! — рязко се обърна Стоун. Заповедта му беше предназначена за Милтън и Анабел, които бяха на крачка след тях.

— Какво има? — вдигна вежди Анабел.

— Оливър, моля те! — изрази протеста си Милтън.

— Изпълнявай!

Двамата се подчиниха. Анабел изглеждаше засегната от грубата заповед, а Милтън просто се парализира. Рубън, Стоун и Трент продължиха напред и спряха на няколко крачки от Кейлъб и похитителите му.

Библиотекарят ги видя, вдигна ръка към шията си и опипа нещо, което наподобяваше кучешки нашийник.

— Оливър! — простена той.