Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Спокойно, Кейлъб — подвикна Стоун и се обърна към мъжете зад него: — Свалете това от шията му! Веднага!

Похитителите едновременно поклатиха глави. Единият измъкна малка черна кутийка, от която стърчаха два бутона.

— Само след като се отдалечим на безопасно разстояние — изръмжа той.

— Нима си въобразявате, че ще ви пусна да си тръгнете с бомба на шията на приятеля ми?

— Ще я дезактивираме само след като се отдалечим на безопасно разстояние — отсече мъжът.

— И аз трябва да ви повярвам, така ли?

— Точно така.

— В такъв случай няма да мръднете оттук! — отсече Стоун. — Ако детонирате бомбата, всички ще умрем!

— Това не е бомба — уточни онзи и вдигна черната кутийка пред очите си. — Ако натисна червеното копче, в организма му ще нахлуе отрова, достатъчна да убие слон. Ще бъде мъртъв още преди да съм пуснал копчето. Ако натисна черния бутон, системата се дезактивира и тогава ще можете да свалите яката. Не се опитвайте да ми отнемете дистанционното по насилствен начин. Ако бъда улучен от снайперист, рефлексът ми ще бъде достатъчен за натискането на червения бутон. — Пръстът му легна върху споменатото копче, а на лицето му се появи усмивка.

— Това май ти харесва, кретен такъв! — кресна Рубън.

Очите на мъжа останаха заковани върху Стоун.

— Знаем, че районът е блокиран от ченгета, които ще ни приберат в мига, в който освободим вашия човек — изръмжа той. — Затова трябва да приемете предохранителните ни мерки.

— А как да приема риска, че можеш да натиснеш копчето в момента, в който пуснем вашия човек? — контрира Стоун. — Само не ми казвай, че трябва да ти имам доверие. Това наистина започва да ме дразни.

— Заповедта е да не го убивам, ако никой не попречи на оттеглянето ни. Което означава, че ти ни пускаш да си вървим, а той остава жив.

— Докъде точно искате да стигнете, преди да дезактивирате отровата?

— Не много далеч. Трябват ни само три минути. Но ако продължаваме да са бавим, ще натисна червения бутон.

Стоун погледна Кейлъб, премести очи към кипящия от гняв Рубън, после отново ги закова в лицето на приятеля си.

— Чуй ме, Кейлъб! — извика той. — Налага се да им се доверим.

— За бога, Оливър, помогни ми! — проплака Кейлъб, а от изражението му личеше, че не вярва на никого.

— Бъди спокоен, ще ти помогна — извика в отговор Стоун, после, обзет от отчаяние, изведнъж попита: — Колко ампули с отрова има в проклетия нашийник?

— Какво? — стреснато го погледна мъжът.

— Попитах колко!

— Две. Едната отляво, другата отдясно.

Стоун се обърна, подаде раницата си на Рубън и прошепна:

— Ако ще умираме, поне да не бъде напразно!

Рубън пое раницата и кимна с каменно лице.

Стоун отново се обърна с лице към похитителите и вдигна лявата си ръка.

— Позволете ми да вкарам ръката си под нашийника. Искам лявата ампула да улучи мен, а не приятеля ми.

Двамата мъже объркано се спогледаха.

— Но така ще умрете и двамата! — извика единият от тях.

— Точно така, ще умрем заедно !

Кейлъб престана да трепери и се втренчи в него.

— Не прави това, Оливър!

— Млъквай! — сряза го Стоун и се обърна към мъжете зад него. — Кажете къде точно да пъхна ръката си!

— Не знам дали… — започна единият.

— Казвай! — изкрещя Стоун.

Онзи се подчини и посочи мястото. Стоун пъхна пръстите си и докосна шията на Кейлъб.

— Как ще разбера кога е дезактивирано оръжието? — извика той.

— Когато червената лампичка светне зелено — отговори единият от мъжете и посочи малката мигаща точица встрани на нашийника. — Тогава откачаш скобите и яката пада. Но ако я насилиш преди това, тя автоматично ще се задейства.

— Ясно — кимна Стоун и стрелна Трент, който стоеше неподвижно на крачка от него. — Вземайте тоя боклук и изчезвайте!

Албърт Трент се отскубна от ръцете на Рубън и тръгна към похитителите. Минута по-късно тримата се смесиха с тълпата, а той се обърна и ухилено им махна с ръка.

— Адиос!

Стоун не му обърна внимание, заковал очи в лицето на Кейлъб. Привлечени от необичайната гледка, минувачите започнаха да се спират.

— Дишай дълбоко, Кейлъб! — настоятелно прошепна той. — Те няма да ни убият, няма! — Погледна часовника си. От оттеглянето на похитителите бяха изминали около шейсет секунди. — След две минути ще сме свободни. Добре сме, намираме се в отлична форма. — Очите му отново се заковаха в циферблата. — Деветдесет секунди. Още малко, дръж се. Дръж се, Кейлъб!

Библиотекарят се беше вкопчил в ръката му със зачервено лице, въздухът излиташе от гърдите му с остро свистене. Но краката му стояха твърдо на земята.