Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Говориш от собствен опит, нали?

— Нима може да се говори по друг начин?

— Глупости! Това може да е вярно за другите, но не и за теб.

Той отпи глътка кафе и въздъхна:

— Алекс Форд е изключително свестен тип. С него съм готов да вляза във всяка битка. Всъщност вече съм го правил. И трябва да призная, че се чувствах отлично.

— Много ми се иска да видя сметката на тоя мръсник! — изръмжа Анабел, стрелкайки с поглед безжизнения Трент.

Стоун кимна.

— Прилича на най-обикновен канцеларски плъх — отбеляза той. — От онези, които не могат да убият дори муха. Но на практика кара други хора да му вършат мръсната работа. Жестокостта му е безгранична просто защото не вижда резултатите и не си цапа ръцете. Хора като него изправят страната ни пред огромни рискове.

— И всичко това за пари?

— Познавам някои, които твърдят, че го вършат в името на каузата, заради идеалите си, а дори и за забавление. Но в крайна сметка всичко опира до парите.

— Познавал ли си и други предатели? — любопитно го погледна тя.

— Мислиш, че това е много интересно? — отмести погледа си той.

— Мисля, че ти си интересен — уточни тя, изчака реакцията му и добави: — Не ми отговори на въпроса.

— Имал съм контакт с повече предатели, отколкото бих желал — сви рамене Стоун. — Но никога задълго. — Стана, пристъпи към прозореца и едва чуто прошепна: — Фактически в последните секунди от живота им…

— Това ли си бил? Убиец на предателите на Америка? — Видя как раменете му се стягат и побърза да добави: — Извинявай, Джон. Не трябваше да го казвам.

Той се обърна и заби поглед в лицето й.

— Може би съм пропуснал да ти кажа, че Джон Кар е мъртъв. Затова ще те помоля да се обръщаш към мен с Оливър. — Върна се на мястото си и подхвърли, без да я гледа: — Наистина трябва да поспиш.

Тя тръгна към вратата. На прага спря и се обърна. Изправил гръб на стола, Стоун беше заковал очи в Албърт Трент, но явно не го виждаше. Мислите му вероятно се рееха някъде в далечното минало, когато бе раздавал правосъдие на разобличените шпиони.

Недалеч от този хотел Роджър Сийгрейвс организираше екипа си, опитвайки се да отгатне действията на противника при предстоящия сблъсък. Не се прибра у дома, тъй като подозираше, че с Трент се е случило нещо. Двамата си бяха изработили система за контакт, съгласно която всяка вечер в точно определен час се чуваха по телефона. Но тази вечер Трент не се обади. Отвличането му със сигурност създаваше проблеми, но той беше убеден, че ще успее да се справи. Беше длъжен да приеме, че Оливър Стоун и хората му вече са влезли в контакт с властите, а това означаваше, че ще трябва да преодолее цяла серия от препятствия, за да освободи Трент — разбира се, ако нещастникът вече не беше пропял. Въпреки всичко Сийгрейвс очакваше предстоящия сблъсък с нетърпение, без капчица страх. Живееше за подобни мигове, в които оцелява само най-добрият. И беше дълбоко убеден, че утре най-добрият ще бъде именно той, а Кейлъб Шоу и неговите приятели ще намерят смъртта си.

Денят настъпи топъл и ясен. Групата на Стоун напусна хотела. Сандъкът с Трент бе натоварен в голям микробус. Вътре Стоун приклекна до окования в белезници шпионин и му направи инжекция с една от спринцовките, доставени от Алекс Форд. Изчака десет минути и вкара във вената му иглата на другата спринцовка. Миг по-късно клепачите на пленника потрепнаха и се отвориха. Той се огледа и направи опит да седне.

Стоун го бутна обратно и измъкна дълъг нож от колана си. Пъхна острието под лепенката на устата му и рязко дръпна.

— Какво правите?! — избухна Трент. — Аз съм държавен служител! За тая работа със сигурност ще попаднете в затвора!

— Спести си дъха, Трент — хладно отвърна Стоун. — Знаем всичко. Ако се държиш както трябва, ще те разменим с Кейлъб Шоу и косъм няма да падне от главата ти. Но ако се опиташ да създаваш проблеми, ще те ликвидирам със собствените си ръце! Или ще те предам на властите, които ще те тикнат в затвора до живот по обвинение в държавна измяна!

— Нямам представа какво…

— Започваш зле! — изръмжа Стоун и вдигна ножа. — Разполагаме с неопровержими доказателства, че ти си организирал убийството на Брадли. Знаем всичко и за участието ти в отстраняването на Джонатан Дехейвън и Корнилиъс Бихан. Да не говорим, че едва не ликвидира мен и присъстващата тук дама, но ние решихме, че още не ни е дошло времето. — Главата му леко кимна към Анабел, която безмълвно наблюдаваше развоя на събитията.