Дейвид Балдачи - Колекционерите

Мъжът с качулката се надигна на коляно и отново се прицели, но в следващия миг в гърдите му се забиха три куршума, изстреляни от федералните агенти, които изскочиха на перона заедно с няколко униформени полицаи.

Стоун и Рубън бавно се изправиха и потърсиха с очи приятелите си.

Анабел им махна иззад колоната в края на перона. Милтън и Кейлъб бяха до нея.

— Къде е Трент? — изкрещя Стоун.

Анабел разпери ръце и поклати глава.

Очите му отчаяно се плъзнаха наоколо. Изпуснаха го!

— Там, на ескалатора! — внезапно извика Кейлъб. — Това е онзи Фоксуърт, който ме отвлече!

— А до него е Трент! — добави Милтън.

Очите на всички се насочиха нагоре. Явно чул виковете, Сийгрейвс се обърна и качулката падна от главата му.

— По дяволите! — изръмжа той, хвана ръката на Трент и го повлече към изхода.

Изскочили на повърхността, двамата се стрелнаха към едно свободно такси. Сийгрейвс натика Трент на задната седалка и даде адреса на шофьора.

— Ще ме чакаш там — прошепна на съучастника си той. — Уредил съм частен самолет, който ще ни изведе от страната. — Тикна в ръцете му дебел плик и добави: — Ето ти паспорт и комплект нови документи за самоличност. По-късно ще променим и външността ти.

Понечи да затръшне вратата, после спря.

— Я ми дай часовника си, Албърт!

— Какво?!

Сийгрейвс просто протегна ръка и свали часовника от китката на Трент. После затвори вратата и таксито потегли. Отложил ликвидирането на съучастника си за по-удобен момент, Сийгрейвс се почувства длъжен да си вземе нещо за спомен. Прониза го дълбоко съжаление от факта, че не може да се върне при колекцията си, но съзнаваше, че сега е изключено. А това, че не успя да я попълни с вещи от двамата агенти, които уби в метрото, го ядоса още повече.

Е, може би ще започна да събирам нова колекция, утеши се той, после прекоси уличното платно и скочи в паркирания до тротоара микробус. Преоблече се и зачака появата на преследвачите си. Беше сигурен, че този път няма да пропусне.

Стоун и останалите се качиха на ескалатора заедно със стотици обзети от паника пътници на метрото. Горе ги посрещнаха вой на сирени и цяла армия униформени полицаи, пристигнали с намерението да отцепят района. Групата напусна гарата и бавно тръгна по тротоара.

— Слава богу, че Кейлъб е добре — обади се Милтън.

— Това е най-важното! — прогърмя Рубън и прехвърли ръка през раменете на библиотекаря. — Иначе кого щяхме да поднасяме?

— Спомена нещо за отвличане? — любопитно подхвърли Стоун.

Кейлъб забързано разказа за срещата си с човек на име Уилям Фоксуърт.

— Помоли ме да хвърля едно око на колекцията му, а след това не помня нищо.

— Представи се като Фоксуърт, така ли? — присви очи Стоун.

— Да. Това име беше на читателската му карта, затова не му поисках друг документ.

— Без съмнение фалшиво — кимна Стоун. — Но все пак успяхме да видим лицето му.

— И какво ще правим сега? — попита Анабел.

— Аз все още не разбирам как са обработвали книгите със специалния химикал — обади се Милтън. — Албърт Трент работи като сътрудник в Комисията по разузнаване и явно има достъп до поверителни сведения. Но как ги взема и на кого ги предава? Как са стигали до хранилището с редки книги, откъдето Джуъл Инглиш, а вероятно и Норман Джанклоу са ги преписвали с помощта на специалните си очила?

Докато търсеха отговор на тези въпроси, Стоун извади джиесема си и набра номера на Алекс Форд. Издирването на Трент все още беше в ход, но Алекс го посъветва да се оттеглят.

— Няма смисъл да се излагате на повече рискове — рече той. — Направихте достатъчно.

Стоун сподели мнението му с приятелите си.

— Какво ще правим тогава? — погледна го Кейлъб. — Нима ще си вървим у дома?

— По-добре да отскочим до библиотеката — поклати глава Стоун. — И без това е на две крачки.

Кейлъб пожела да узнае защо.

— Защото всичко започна там, а библиотеките по принцип са подходящо място за размисъл.

Кейлъб успя да ги вкара в библиотеката, но не и в читалнята, която в събота беше затворена. Приятелите предприеха проучвателна обиколка на различните зали.

— Най-много ме безпокои факторът време — промърмори Стоун. — Преди два дни, когато Джуъл Инглиш се появява в читалнята, книгата от поредицата на Бийдъл е маркирана с някакъв химикал. Но вечерта, когато ние я изнасяме, маркировката вече я няма. Това означава едно много прецизно изчисление на времето, нали?

— Най-странното е, че голяма част от книгите в хранилището не са използвани от години — кимна Кейлъб. — Това означава, че някой е оцветил съответните букви, свързал се е с Джуъл да й каже кое издание да поиска. А после, още на същия ден, маркировката изчезва.