Дейвид Балдачи - Колекционерите

Вдигна глава, срещна презрителните погледи на присъстващите и млъкна. Така изтекоха няколко безкрайно дълги секунди, после Чеймбърс тежко се надигна и промърмори:

— Имам нещо за теб, Кейлъб.

Стоун моментално го последва към работната маса в дъното на помещението и хвана ръката му миг преди да изтегли някакво чекмедже:

— Аз ще го направя!

— Вътре няма оръжие — вяло се усмихна домакинът.

— Хубаво, но все пак ще проверя.

Стоун отвори капака на малка картонена кутия, надникна и мълчаливо я подаде на Кейлъб. Вътре се намираше първото издание на Масачусетския псалтир.

— Благодаря ти, господи! — въздъхна с облекчение библиотекарят, после изведнъж се втренчи в Чеймбърс. — Как се добра до него? Нямаше ключ от хранилището, нито пък знаеше комбинацията на сейфа!

— Забрави ли, че малко преди да излезем от хранилището, ми прилоша, а ти предложи да ми донесеш чаша вода? — усмихна се Чеймбърс. — Отворих сейфа в момента, в който се качи горе, защото гледах кои цифри набираш. После просто взех книгата и я скрих под дрехите си. Ти ми донесе вода, затвори сейфа и си тръгнахме.

— Какъв глупак, господи! — изръмжа Рубън, забил тежък поглед в лицето на приятеля си. — Как е възможно да го оставиш сам в хранилището?!

— Не съм очаквал, че си имам работа с крадец! — сопнато отвърна Кейлъб.

— Действах абсолютно импулсивно — обясни Чеймбърс, забил очи в дланите си. — В момента, в който взех книгата, бях парализиран от вълнение и страх. Никога не бях вършил подобно нещо, винаги съм бил честен с клиентите си. Но такава книга! Бях безумно щастлив, че мога да я държа в ръцете си! — Очите му проблеснаха за миг, после отново се сведоха. — Е, стига ми, че я притежавах, макар и за кратко. Продължавах да те притискам за оценката, защото това би отстранило подозренията срещу мен, след като откриеш липсата й.

— За тази книга ли става въпрос? — попита Анабел, след като надникна в кутията. — Значи действително не е издържал на изкушението!

— Какво?! — втренчи се в нея Кейлъб. — Ти си знаела?!

— Това е дълга история — въздъхна тя.

Минута по-късно на сцената се появиха армия агенти на Сикрет Сървис, предвождани от Алекс Форд. За всеобща изненада Албърт Трент все още беше жив, макар и тежко ранен. Дебелият плик с документите за самоличност и самолетните билети във вътрешния му джоб беше поел част от силата на куршума. Откараха го с линейка, а след това Чеймбърс направи подробни признания пред полицията, които в общи линии се припокриваха с разказа му преди това.

— Грижи се за псалтира — каза на Кейлъб той.

Отговорът изненада всички, най-вече самия него.

— Това е само една проклета книга, Монти, Винсънт, или който и да си! Предпочитам Джонатан да беше жив, а не този куп стара хартия! — Кейлъб вдигна над главата си безценното издание и небрежно го захвърли в кутията.

С разплитането на случая стана ясно, че повечето от предположенията на Стоун и останалите членове на групата са били верни. Брадли действително бе убит, защото искаше да принуди Трент да напусне комисията, прекъсвайки по този начин наглед невинните му отношения със Сийгрейвс, а Бихан бе намерил смъртта си, защото бе открил, че съседът му Джонатан бе убит с въглероден двуокис, откраднат от негова фирма.

От признанията на Чеймбърс стана ясно, че човек на Трент от „Файър Контрол“ бе проникнал в хранилището и бе монтирал камера в шахтата на противопожарната система под предтекста, че регулира вентилите. Анабел и Кейлъб не бяха забелязали това в записите на охранителните камери, защото бе направено в събота, когато читалнята не работи, а камерите са изключени. Но в замяна на това бяха открили нещо много важно — манипулацията на Джуъл Инглиш със специалните очила, които в крайна сметка ги отведоха до истината.

В подземието бе вкаран човек, който бе чакал Дехейвън да се появи в обсега на газа убиец. Два дни по-късно това действително бе станало и той бе умрял, преди да сподели откритието си с когото и да било. Чеймбърс призна, че по-късно бе изнесъл камерата от хранилището.

Милтън предаде буквите на представителите на АНС, които успяха да ги разшифроват. От малкото, което Стоун и приятелите му успяха да научат, стана ясно, че кодът се е базирал на шифър, използван преди векове. Бе разгадан бързо и лесно благодарение на мощните компютри и съвременната техника за разкодиране, но Сийгрейвс най-вероятно бе предполагал, че никой няма да заподозре в шпионаж хора като Монти Чеймбърс, Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу. Още повече, че модерната шифровъчна технология изисква дълги цифрови кодове, които не могат да се вкарат в текста на древен ръкопис.