Дейвид Балдачи: Колекционерите

Възстановил се от раняването, Трент „пропя“ на висок глас, особено след като усети, че прокуратурата търси всякакви начини да му лепне смъртна присъда. От показанията му стана ясно, че Роджър Сийгрейвс е бил мозъкът на шпионската мрежа. Опирайки се на тази информация, ФБР започна издирването на неговите контакти, а това със сигурност щеше да доведе до нови арести.

Претърсиха дома на Сийгрейвс и откриха „колекционерската“ стая. Все още не беше ясно какво точно символизират събраните в нея вещи, но нещата несъмнено щяха да се усложнят, когато станеше ясно, че част от тях са принадлежали на хора, убити от Сийгрейвс по време на службата му в ЦРУ.

Стоун проведе дълъг разговор с Форд, представители на ФБР и двамата вашингтонски детективи, които бяха посетили Кейлъб в библиотеката.

— Знаехме, че в града действа шпионска мрежа — каза един от агентите. — Но не успяхме да стигнем до източника й. Разбира се, никога не бихме предположили, че е замесена Библиотеката на Конгреса.

— Е, ние все пак разполагахме с голямо предимство — обясни Стоун.

— Какво предимство? — учудено го погледна агентът.

— Един изключително опитен библиотекар на име Кейлъб Шоу — отговори Алекс Форд.

— А, Шоу — объркано примигна единият от агентите. — Направи ми впечатление на свенлив и доста нервен човек.

— Да кажем, че липсата на кураж у него беше компенсирана от… — започна Стоун.

— От сляп късмет? — прекъсна го агентът.

— Не, от вниманието към детайлите.

Срещата приключи. Представителите на властта благодариха на Стоун и оставиха вратичка за бъдещо сътрудничество.

— Ако някога имате нужда от помощ, просто ни се обадете — подаде му визитката си единият от агентите.

Стоун мълчаливо я мушна в джоба си. Дано никога не ми се наложи отново да потърся помощта ви, помисли си той.

Когато нещата започнаха да се успокояват, групата се събра в къщичката на Стоун и Кейлъб поиска от Анабел да разкаже какво знае за Масачусетския псалтир.

Младата жена помълча малко, после въздъхна и започна:

— Знаех, че Джонатан е луд по книгите. Един ден го попитах, ей така, на шега, кое заглавие би искал да притежава, ако някой му предложи избор измежду всички редки издания на света. А той отговори: Масачусетския псалтир. Тогава направих проучвания и открих, че всички известни екземпляри са собственост на различни институции. Шанс да бъде отмъкнат имаше само за един от тях.

— Онзи в църквата „Олд Саут“ в Бостън, нали? — попита Кейлъб.

— Откъде знаеш? — учудено го изгледа Анабел.

— Човек може да се промъкне там значително по-лесно, отколкото в Библиотеката на Конгреса или Йейл…

— Вероятно си прав — съгласи се Анабел. — Но както и да е. Появих се там в компанията на един познат и обявих, че сме студенти и готвим реферат за известни печатни издания.

— И те ви позволиха да видите книгата, така ли?

— Да, както и да я снимаме. Един друг мой приятел, който е майстор на фалшивите документи… Всъщност който умее да изготвя добри копия…

— Какво?! — викна извън себе си Кейлъб. — Фалшифицирал е Масачусетския псалтир?!

— Стана едно наистина великолепно копие — леко се усмихна Анабел. — Никой не можеше да го различи от оригинала. — Забеляза възмущението на библиотекаря и усмивката й се стопи. — Както и да е… В един момент се върнахме в църквата и извършихме подмяната.

— Подмяната?! — наля се с кръв лицето на Кейлъб. — Крадете една от най-ценните книги в историята на Съединените щати и ти наричаш това подмяна?!

— Но защо не даде на Дехейвън копието? — любопитно попита Стоун.

— Да дам фалшификат на човека, когото обичам?! — възмутено го изгледа Анабел. — Никога!

— Не мога да повярвам на ушите си! — простена Кейлъб и безсилно се стовари на близкия стол.

Тя побърза да продължи, вероятно за да му спести страданията.

— Когато му дадох книгата, Джонатан направо се шашна. Разбира се, аз го уверих, че тя е само копие, което съм поръчала специално за него. Не знам дали ми повярва, но със сигурност е направил своите проучвания. И вероятно е стигнал до заключението, че си вадя хляба с не особено почтени неща.

— Колко ли е бил смаян ! — натърти Кейлъб.

Анабел предпочете да не му обръща внимание.

— В крайна сметка ми повярва — продължи тя. — Църквата не подозираше, че притежава фалшификат, а и нямаше съобщения за изчезнал псалтир. Джонатан беше адски щастлив, че притежава старата книга.

— Стара книга ли?! — надигна се Кейлъб, готов за ново избухване.