Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Стига, момче! — стисна пръстите му Багър, после му позволи да отдръпне ръката си. — Само слабаците се извиняват. Освен това измамата беше превъзходна, от начало до край. Всичко живо в света на комарджиите разбра как сте ме прецакали с цели четирийсет милиончета!

Багър отмести поглед от лицето на младежа и тежко въздъхна, очевидно сдържайки желанието си да го разчлени със собствените си ръце.

— Но първо трябва да изясним един важен въпрос. От теб се иска да ме попиташ как те открих. Искам това, за да разбереш колко съм умен и колко тъп си самият ти. Затова те моля, Тони, попитай ме как успях да те открия, след като ме измами, въпреки че имаше възможност да се скриеш в целия шибан свят? — Протегна ръка, сграбчи слабичкото вратле на младежа и го придърпа към себе си. На слепоочието му започна да пулсира тъничка вена. — Попитай ме, задник!

— Как ме открихте, мистър Багър? — подчини се с пресекващ глас Тони.

Багър стовари длан върху гърдите му и го повали на леглото, после скочи на крака и закрачи напред-назад.

— Радвам се, че ми зададе този въпрос. Кучката, която организира цялата измама, те е накарала да ме следиш още от първата вечер, но така, както го правят ченгетата. Единственият начин да виждаш какво става в кабинета ми е да наемеш стая на двайсет и третия етаж на хотела срещу казиното. И тъй, аз се отбих там и зададох няколко въпроса за хората, наели всички стаи на етажа срещу кабинета ми на съответната дата. И ги проверих един по един.

Прекрати разходката си, обърна се към Тони и се ухили:

— Така стигнах до теб. Проявил си достатъчно разум, за да се регистрираш под чуждо име, но си допуснал една малка грешка за разлика от кучката и съучастника й. Точно затова не съм ги открил досега — защото не са допуснали грешки. — Багър размаха пръст под носа на младежа. — Но ти не си като тях — поискал си масаж, ама и една-две безплатни екстри от мацката, която те е обслужвала. Само че не си издържал дълго и си избягал в банята да драйфаш. Докато си бил там, кучката ти е измъкнала портфейла и си е добавила малка премия към жалката стотачка, с която си й се извинил за заешката работа. И точно по време на този акт тя е видяла шофьорската книжка с истинското ти име. Доста тъпо от твоя страна да я носиш със себе си. И така, мислел си, че свирката ти е струвала само стотачка, но се оказва, че е много повече. Оная пачавра ми каза всичко, което ми трябваше, срещу хилядарка. Не се доверявай на кучките, Тони! Винаги са готови да те прецакат, да знаеш!

Отпусна се на леглото до младежа, който тихо ридаеше.

— Ти имаш добра репутация, момче. Известен си като голям специалист по компютрите, с които можеш да правиш каквото си поискаш. Като например да вкараш шпионска програма в мрежата ми и да откраднеш четирийсет милиона от парите ми. Откъдето и да го погледнеш, това си е талант. Но както и да е. Та аз дадох пари където трябва, проверих семейството и приятелите ти, проследих няколко твои обаждания вкъщи, убих двама-трима нещастници, които отказаха да ми сътрудничат, и ето ме тук, седнал до теб в слънчева Испания, Португалия, или където и, по дяволите, да се намираме сега.

Шляпна голия крак на Тони и въздъхна:

— Е, добре, излях си мъката. А сега да вървим напред. — Направи знак на един от хората си, който измъкна малък пистолет от колана си, завиши заглушител на дулото, зареди и го подаде на Багър.

— Не, моля ви! — изскимтя Тони и млъкна, защото дулото проникна в устата му, избивайки два от предните му зъби. Багър заби лакът в гърлото му, приковавайки го към възглавницата. Пръстът му бавно се уви около спусъка.

— Слушай внимателно, момче — процеди той. — Ще ти дам един шанс. Само един, защото днес съм в добро настроение. Не знам защо го правя, може би защото започвам да остарявам. — Замълча, облиза устните си и изръмжа: — Кучката! Името й и всичко, което знаеш за нея. Отговориш ли правилно, ще живееш. — Очите му пробягаха по луксозно обзаведената стая. — Не тук, не за моя сметка! Но ще живееш. Ако не отговориш… — Дулото рязко изскочи от устата на Тони, покрито с кръв и парченца от зъби. — Ама ти сериозно ли си помисли, че ще те гръмна? — засмя се Багър. — Не, момче. Тези работи не стават така…

Подаде пистолета на един от помощниците си и протегна ръка. Майк скочи и положи нож с назъбено острие върху дланта му.

— Тези работи ние ги правим бавно, защото имаме голям опит — поясни Багър, протягайки другата си ръка към стоящия до него мъж, който бързо му нахлузи тънка гумена ръкавица. — Някога използвахме ръкавиците само срещу отпечатъци, но в днешното време на боклуци и всякакви болести човек не бива да рискува. Ти например знаеш ли колко мучачос в града е изчукала твоята бонита, преди да започнеш да шибаш дебелия й задник? Надявам се, че все пак си използвал гумички!