Дейвид Балдачи - Колекционерите

Не изпълни съвсем точно инструкциите на Анабел да не парадира с финансови възможности, но офертата беше за човек с пари и със сигурност нямаше да остане дълго в рекламните сайтове. А след като нае тази вила, трябваше да приеме и екстрите, които вървяха с нея. Не се страхуваше, че Багър може да го открие просто защото никога не беше виждал лицето му. В тази част на света гъмжеше от млади и богати хора, а на всичкото отгоре той беше готин, много готин.

Тони долови стъпките й в коридора и остави кърпата да се смъкне от тялото му. В следващия момент тя се изправи на прага с поднос в ръце. Върху него както обикновено имаше закуска за един човек. Стана му смешно. Тази жена преспа с него още на втората вечер, но упорито отказваше да закусват заедно. Вероятно защото беше официалната негова домашна помощница.

— Dos huevos, jugo da naranja, tostada y cafe con leche — обяви тя на мелодичен испански.

— Плюс теб — усмихна се той, изчака я да остави подноса на масичката до леглото и я притегли към себе си. Тя го целуна в устата и му позволи да смъкне леката нощничка, под която нямаше нищо друго. Той докосна с пръст дългата й шия, погали големите твърди гърди, после ръката му се плъзна по стегнатия корем и продължи надолу.

— Tu no tienes hambre? — игриво изгука тя, притисна голите си нозе до неговите и докосна с устни шията му.

— Hambre за теб! Да, глад за теб — прошепна в ухото й той, грабна я през кръста и я хвърли на леглото. Изправи се над нея, стисна с ръце стройните й бедра и ги вдигна високо нагоре. Тя облиза връхчетата на пръстите си, после здраво стисна набъбналите зърна на гърдите си.

— Ще ме побъркаш, Кармела! — задъхано промърмори Тони.

Тя се надигна, сграбчи го за раменете и го дръпна върху себе си.

В този момент вратата отскочи встрани и звучно удари в стената. Двойката в леглото моментално забрави за здравословния секс преди закуска.

В стаята нахлуха четирима едри мъже, следвани от нисък и широкоплещест тип с елегантен костюм и риза с отворена яка.

— Прекрасно местенце, скъпи Тони — триумфиращо се усмихна Джери Багър. — Много ми харесва! Не е ли странно колко хубави неща може да си купи човек с чужди пари?

Седна на леглото и се усмихна на ужасената Кармела, която отчаяно се опитваше да придърпа чаршафа върху голото си тяло.

— Не го прави, скъпа. Наистина си много хубава, или… как беше на испански… bonita . Точно така: Muy bonita кучка! — Обърна се и направи знак на един от охраната, който пристъпи напред, вдигна Кармела на ръце и спокойно я изхвърли през прозореца.

Разнесе се писък на ужас, последван от смразяващо кръвта тупване.

Багър взе чашата с портокалов сок от подноса и я пресуши на един дъх. Избърса устните си със салфетката и поясни:

— Всеки ден пия портокалов сок. И знаеш ли защо? Защото съдържа калций. Можеш ли да ми дадеш шейсет и шест? Не можеш, мамка му! Я ми пипни мускула!

Сви дясната си ръка, но Тони остана парализиран на мястото си.

— Ама защо си толкова разстроен? — попита с престорена загриженост Багър. — Заради кучката, която литна през прозореца? — Обърна се към горилата и подхвърли: — Хей, Майк, нали се прицели в басейна — като в онзи филм за Джеймс Бонд, забравих му името…

— „Диаманти завинаги“, мистър Багър — ухили се онзи.

— Вярно, „Диаманти завинаги“. Обичам ги тези филми за Джеймс Бонд! В тоя не играеше ли оная, забравих й името… С тесните бикини, дето й влизаха в задника. Май беше Стефани Пауърс.

— Джил Сейнт Джон, мистър Багър — почтително го поправи Майк.

— Да, точно така. Постоянно ги бъркам двете кучки, особено когато са съблечени. Иди ги разпознай, ако си нямаш работа!

— Преди малко не успях да улуча басейна, мистър Багър — призна с леко притеснение Майк.

— Важното е, че се опита — успокои го Багър и отново насочи вниманието си към Тони. — Нали това е най-важното, момче?

Но Тони не отговори, вкаменен от ужас.

— Така е по-добре, да знаеш — добави Багър. — Защото онези дъртите долу направо паднаха и умряха, а малката кучка, макар и доста сладка, не би могла да върти сама тая голяма къща. Да знаеш, че сме ти направили услуга, Тони!

Младежът с усилие преглътна и кимна.

— А сега искам да ми пипнеш мускула. Искам да усетиш силата на моето прекрасно тяло! — Без да чака отговор, Багър дръпна ръката на Тони и я положи върху стегнатия си бицепс. — Усещаш ли колко е твърд, Тони? Получи ли представа колко съм силен в този момент?

— Не ме убивайте, мистър Багър, моля ви! — проплака Тони. — Съжалявам, ужасно съжалявам!