Дейвид Балдачи - Колекционерите

— Съгласен съм. Това тепърва трябва да бъде изяснено, защото без него няма да стигнем до истината. Ако Джанклоу, Инглиш или Дехейвън са били шпиони, трябва да има доказателства за това.

— Но в къщата на Дехейвън не открихме нищо — изтъкна Милтън.

— А в къщата на Джуъл открих само един труп — добави Кейлъб.

— От всичко това следва, че трябва да надникнем и в жилището на Норман Джанклоу — изгледа ги един по един Стоун.

— Късно е — поклати глава Рубън. — Полицията със сигурност вече е там, а също и в къщата на Инглиш.

— Трябва да внимаваме, защото ситуацията става изключително опасна — заяви твърдо Стоун. — За целта предлагам следното: Милтън и Кейлъб се затварят в апартамента на Милтън, който е оборудван с отлична алармена инсталация. Аз ще се прехвърля в дома на Рубън, защото някои хора вече знаят къде живея. — Погледна към Анабел и й предложи: — Ти също можеш да се присъединиш към нас.

— Жилището ми не е нищо особено, но разполагам с достатъчно запаси от бира и чили плюс голям плазмен телевизор — светна лицето на Рубън. — От гледна точка на сигурността притежавам зъл женски питбул на име Делта Даун, която е готова да захапе всеки, когото й посоча.

— Предпочитам да си остана в хотела — поклати глава Анабел. — Ще се пазя, бъдете спокойни.

— Сигурна ли си? — изгледа я Стоун.

— Да — отвърна, без да го гледа тя. — Благодаря за поканата, но предпочитам да бъда сама.

С това съвещанието приключи. Стоун изчака приятелите си да тръгнат към изхода и пристъпи към Анабел.

— Добре ли си?

— Защо да не съм добре? — вдигна поглед тя. — Един обикновен ден, нищо повече.

— Май забрави, че за малко не ни убиха.

— Не съм.

— Добре. Готова ли си за още една разходка до къщата на Трент? — Забеляза колебанието й и побърза да добави: — Този път няма да влизаме, а само ще го проследим.

— Нима мислиш, че е там?

— Да — кимна Стоун. — Те все още нямат представа какво знаем. Мисля, че ще се придържат към статуквото до момента, в който обстоятелствата наложат някаква промяна. Ако Трент хукне да бяга, всичко приключва. В случай че действително става въпрос за шпионска мрежа, участниците в нея несъмнено ще се опитат да я спасят, тъй като са положили огромни усилия за изграждането й.

— Но тези хора не се шегуват, нали?

— Нито пък аз — мрачно отвърна Стоун.

Роджър Сийгрейвс беше много недоволен. Джанклоу беше пожертван за отвличане на вниманието и за да бъде затворена устата на потенциален свидетел, а Инглиш отдавна беше на безопасно място, далеч от Вашингтон. Нейните дни също бяха преброени главно защото беше компрометирала цялата операция, позволявайки по най-глупав начин да й отмъкнат очилата. Това беше добрата новина, но имаше и лоша: Оливър Стоун и неговата сътрудничка бяха успели да се измъкнат, при това елиминирайки двама от най-доверените му хора. По неизвестен засега начин „трите шестици“ се беше измъкнал от камерата на смъртта, като мимоходом бе счупил черепите на сътрудниците му. Беше впечатляващо постижение за човек към шейсетте. Сийгрейвс се прокле, че не го беше ликвидирал, когато имаше възможност да го стори. Успя да разкара труповете от „Файър Контрол“, но къщата на Джуъл Инглиш беше запечатана от полицията. За щастие там нямаше компрометиращи материали, също и в дома на Джанклоу. Но гениалната схема на Сийгрейвс беше провалена.

Сега имаше само една цел: да се добере до източника и да приключи всичко.

Той се събуди, протегна се и погледна през прозореца. Времето обещаваше да бъде същото като предния ден: слънчево и прекрасно, с гальовен океански бриз, който сякаш имаше единствената цел да носи удоволствие. Стана, уви една кърпа около талията си и пристъпи към прозореца. Вилата беше негова за една година напред според условията на наемния договор. Но той имаше твърдото намерение да я купи още преди изтичането на този срок. Уединеното имение имаше от огромен плувен басейн с морска вода, винарска изба, тенис корт и удобна плажна шатра с легло, която предлагаше много повече от обикновено подсушаване след излизане от басейна. Защото той рядко плуваше сам, а още по-рядко използваше бански костюм. В двойния гараж дремеше мощно „Мазерати“ купе, редом с което блестеше мотоциклет „Дукати“, предназначен да доставя удоволствие на любителя на високите скорости. В комплект с вилата имаше готвач, домашна помощница и градинар, разноските по които бяха далеч по-ниски от наема на двустайния му апартамент в Ел Ей. Имението заемаше няколко акра земя, включително просторна плажна ивица на брега на океана. Той напълни дробовете си със свежия морски въздух, обзет от твърдата увереност, че ще живее тук до края на дните си.