Спас Тодоров - Георги Аспарухов

Известният съветски специалист, сега треньор на сборния отбор на СССР, Никита Симонян съветваше футболистите: „Твори, измисляй, опитвай!“ И подчертаваше отликата на този спорт от другите с това, че той най-много от всички не търпи шаблона, с който той губи от красотата и динамиката си, спира развитието си, престава да вълнува…

Аспарухов беше горещ поклонник на този крилат девиз. Той опитваше всичко, търсеше нови елементи на интерпретация, упорито ги разучаваше и тренираше, творчески ги прилагаше после на зеленото поле. Колко пъти сме били свидетели на най-неочаквани негови ходове, които той осъществяваше по свой трудно повторим начин — със замах, с тънко тактическо проникновение, с фино техническо изпълнение. Не винаги това довеждаше до резултат. И той се ядосваше после, но и се амбицираше още повече за успеха на новия маньовър. Но и така удоволствието бе голямо от красотата на дрибъла, от ловкостта на финта, от остроумието в замисъла.

— Трябва винаги да се измисля нещо различно. Иначе футболът ще доскучае на всички — казваше, когато го закачахме след някой мач: „Пак нов трик!“ …

И добавяше:

— Понякога сравнявам футбола с морето. Виждал съм хора (а и аз съм правил това) да стоят на брега и с часове да съзерцават разлюляната пред тях площ. И какво гледат — вода! Но гледат и им е интересно. Защото еднообразието е привидно — нито една от вълните, които прииждат непрекъснато, не си схожда със следващата. И цветовете се менят — ту синкаво, ту зелено, ту мораво, понякога и оловносиво. Така е и с футбола — уж едно и също нещо като водната шир, а стоиш на трибуните и гледаш. И ти е толкова приятно! Защото нито едно действие не се повтаря, нито един мач не си прилича с друг.

И той не копираше чуждото, а сам изобретяваше вариации в широка гама, които превръщаха футбола и в атракция.

Във в. „Старт“ бе публикуван материал, който особено добре подчертава тази вродена интуиция към новото, това творческо горене у нашата знаменита деветка.

Ето какво пише изтъкнатият английски треньор Рон Грийнууд:

„В последните години все повече се усъвършенствува един начин на игра с глава в секторите за стрелба. Той бе заимствуван от португалския национален отбор по времето на Еузебио и Торес. Но той не е нов. Всички помним как се роди при възникването на системата «дубъл ве ем» и включването на централен защитник, който пази противниковия център-нападател. Този начин на игра бе доведен до съвършенство от Томи Лаутън (голмайстор на Англия през 1938 и 1939 год., играл и след войната 29 мача за «А» отбора и реализирал 23 гола) заедно със състава на «Нотс каунти».“

…Топката е насочена край отдалечения дирек. Това дезориентира защитниците и вратаря, а освен това топката лети извън сферата, в която е възможна намесата на вратаря. И ето тази „висока глава“, която предварително знае къде ще бъде насочена топката, я „сваля“ някъде около точката на дузпата. Така се създава голова ситуация. Това „пускане“ е особено ефективно, когато топката се изпрати назад, към вклиняващ се партньор. В тези секунди всички, които са на предна позиция, са блокирани. И когато играещият с глава дава вид, че ще стреля във вратата, а вместо това изведнъж изпраща топката назад, ударът оттам се нанася без всякакви пречки. Сега мнозина считат, че това е изобретение на Торес и Еузебио. Но още преди световното първенство в Англия „Левски“ игра срещу „Бенфика“ за купата на европейските шампиони и във вратата на португалците бе отбелязан гол тъкмо по „системата“ на Лаутън. Още след мача Еузебио твърдеше, че по този начин би могъл да вкара много голове. Явно е, че до първенството в Англия взаимодействието Торес-Еузебио е било упорито тренирано, всичко това безспорно е още едно доказателство за таланта на Аспарухов. Той не е могъл да се поучи от Лаутън, тъй като е бил само на пет години, когато англичанинът престава да играе.

— У него действуваше изострена интуиция, подчинена строго на точно фиксираната тактическа точка. Той даваше винаги тон на нещо, което трябва да се заучи и усвои: центриране, лъжливо движение, комбинация, тънко двойно подаване — казва сега Динко Дерменджиев.

И си спомня такъв момент:

— Беше към края на втория двубой с румънския „Стяуа“ в Пловдив от турнира за купата на купите през 1962 година. Аз се намирах на десния фланг, някъде по тъчлинията. По-навътре в полето, на 2–3 метра в нашата половина, беше той. Получи една висока топка, укроти я, поигра си два-три пъти с нея с глава и (кога ме е видял — аз бях зад гърба му) мигновено, пак с глава, ми я прехвърли заднешком (интуиция — страшна!). И аз, както бях набрал скорост, я грабнах и поведох към вратаря — удар и гол! Петият гол — преди това Гунди бе вкарал три, всичките със страхотни удари с глава … С него беше удоволствие да се играе!…