Спас Тодоров - Георги Аспарухов

Тогава Аспарухов не блесна с голове, но фактът, че Гуарнери, който почти бе забравен в Италия като национал, получи най-висока оценка, подсказва за голямото, което той извърши като пазач на опасния български централен нападател. Спомняме си какви реплики си размениха Аспарухов и Шаламанов вечерта след двубоя по време на разходка по улиците на Неапол…

— На тоя Гуарнери — рече Гунди — му осигурих място още две години най-малко в националния тим…

— Аз пък — отвърна му Шами — направих от Прати национален герой (имаше пред вид, че като ляво крило Прати вкара важни голове и в София, и в Неапол)…

Така в дух на самокритика се отнесоха и двамата майстори към участието си в тези паметни изпитания.

Трудно е да се градират по ефект всички ония срещи или голове, с които Аспарухов бележеше в своя растеж и възхода на родния футбол. Едни свързват името му с успехите в шампионата на континента, други — с първенството на планетата. Всеки един от тях имаше своя стойност и свое значение. Но като изпълнение не може да не поставим на първо място онази атракция на «Уембли» на 11 декември 1968 година, когато България завърши със световния шампион у дома му 1:1. Дълго световният спортен печат коментираше знаменития рейд на нашата деветка от центъра на игрището до място, където се опита да го посрещне и спре вратарят Уест. Никой не успя тогава да предотврати неизбежното — нито Уест, нито преди това Б. Чарлтън, Б. Моор, Нютън. Димитър Якимов описа епизода така:

«Подадох му при една контраатака в коридор, той влезе в него, пое топката, направи великолепни финтове — наляво, надясно — и натръшка защитниците по земята. Излезе на открито срещу вратаря, ловко го излъга с тяло и като по учебник извърши последното — с невероятен фалц и парабола намуши топката в мрежата!»

На екрана операторите от английската телевизия повториха шест пъти тази «операция». А в пресата на другия ден прочетохме: «Само големият талант на Аспарухов сътвори този гол, който може да влезе в учебник като изключително майсторство, техническо и тактическо изпълнение, да влезе в галерията на най-хубавото, което е демонстрирано на „Уембли“ в цялата му досегашна история.»

Може би на всеки ще направи впечатление, като се вгледа в стажа на Аспарухов с националната фланелка, че са налице дълги интервали на отсъствие. Така беше, защото той не винаги бе здрав и боеспособен в някои периоди с тежки контузии. Така, докато през 1963 година участвува и в шестте мача на нашия сборен тим, през 1966 не играе срещу Югославия и в европейската квалификация с Норвегия. Влиза в строя през март на следващата година за мача срещу ФРГ в Хановер и сетне чак през ноември срещу Швеция в София. През 1968 година лекува травма и не играе срещу Турция, а през 1969 отсъствува от мача с Полша във Варшава. Взе участие (не съвсем възстановен) на финалите в Мексико и след това до края на своя живот не можа да облече фланелката с държавния герб. Последният му мач с нея бе на 11 юни 1970 година в мексиканския град Леон срещу Мароко за световно първенство.

По повод на честото отсъствие понякога някои си позволяваха да го укоряват. Навремето им даде отпор самият треньор на «Левски» Йончо Арсов. При едно ново принудително прекъсване на състезателната дейност на Аспарухов през 1967 година той заяви в печата: «За жалост, намират се „доброжелатели“, които ехидничко подмятат нелепости — че манкирал, че симулирал — и какво ли не още… Това е отвратително! Аспарухов е честен спортист, обича до болка футбола и сега изживява болезнено временната раздяла с него. Виждал съм го да плаче от болка в съблекалнята през почивката, но пак е излизал на терена. Прочитал съм мъката в очите му, когато е трябвало да присъствува на стадиона само като зрител.»

А ето какво беше казал през същия период и д-р Стефан Божков — тогава треньор на националния отбор:

— Аспарухов не е добре. Той сам дойде в понеделник при мене и ме помоли да бъде освободен от отбора. Аз съм лекар и съм наясно по неговото заболяване — Гунди трябва да се лекува! Сега съм изправен пред затруднение: той е авторитетна фигура в националния отбор и аз градех концепциите си за важните мачове с Швеция и Норвегия с оглед на неговото участие. Предпочитам обратното пред риска да увредим още повече състоянието на този талантлив наш футболист. Считам, че при лечението с него се е злоупотребявало. Нямаше да се стигне до това, ако имаше по-голяма съгласуваност между лекарите и треньорите!