Спас Тодоров - Георги Аспарухов

— Сигурен съм, че същите тези, които сега викат „Осанна!“, утре, когато по една или друга причина (така или иначе аз не съм автомат) започна да греша и да пропускам голове, ще ме освиркат. Има толкова примери в това отношение…

Даваше си сметка за съдбата на „звездата“, след като блясъкът й започне да отслабва. Но прав ли беше за себе си? Трагичната и преждевременна житейска развръзка не допусна такава проверка.

На път за Чили националният ни отбор спира във Виена. Уговорена е приятелска среща с Австрия. На 6 май 1962 година на стадиона в „Пратера“ единадесетте с герба на НРБ излизат в редица, предвождани от своя капитан Ракаров. След него, както е прието, е вратарят Найденов, зад когото се извисява с ръста си младоликият дебютант с N9 на гърба на фланелката. Така Георги Аспарухов встъпва на голямата сцена — току-що навършил своите 19 години. Спомняме си като очевидци как нещастно се развива за нас този мач — груба грешка на защитата, сетне автогол и загуба с 0:2 … Но един от българите получи висока оценка за оня момент, когато успешно финтира двама австрийски бранители и триково отправи топката към мрежата. Само шансът помогна на домакините — кожената топка докосна гредата, но от външната й страна, и отскочи в аут. Публиката дълго аплодира това изпълнение на нашия централен нападател, а австрийските журналисти припомниха на другия ден, това снажно момче е същото, което преди две години като юноша обра овациите на мача в Грац.

Не е възможно да се опишат всичките тия 50 срещи, в които Аспарухов е защищавал спортната чест на нашата социалистическа родина, да се възстановят кадрите от десетки и десетки чудесни изпълнения, мигове, в които е отбелязал своите 19 гола. Но не може да избегнем изкушението да върнем камерата назад и да проследим с удоволствие най-яркото в проявите му с националния герб на фланелката.

…1962 година 7 ноември. Мач за европейско първенство с Португалия в София. Играта не се развива благоприятно за нас тече вече 48-та минута, а съперникът води с 1:0 с попадение на тъмнокожия Еузебио — футболната перла от Мозамбик. И ето че Аспарухов изведнъж — променя хода на събитията и само за 7 минути — в 65-ата и 72-та минута бележи два гола. На българите сякаш са поникнали криле! Диев забожда още веднъж топката в мрежата на Коста Перейра — 3:1 за България! Ето как е описан вторият гол на 19-годишния тогава Аспарухов: „Той пое една топка с гърди на линията на наказателното поле и докато вършеше това, хвърли бързо поглед към вратата, където Коста Перейра бе готов да стартира към него. Реакцията на Аспарухов бе мълниеносна — без да пуска топката на земята, той с мек, но точен удар я изпрати точно под гредата. Наложи се трети мач на неутрален терен. За арена бе избран олимпийският стадион в Рим. Като сега си спомняме как зъзнехме в оня мразовит 23 януари 1963 година на трибуните. Много пот проляха тогава нашите момчета, за да нарушат равновесието в своя полза, за да поставят на колене такива опитни и отлични футболисти, каквито бяха тогава португалците — повечето от хората на «Бенфика», която два пъти преди това бе печелила европейската клубна титла. И триумфът не ни убягна: четири минути преди края Диев шутира силно. Перейра изпусна топката и пружинира отново към нея. Но Аспарухов бе пръв на «местопроизшествието» с лек удар я плъзна покрай тялото на вратаря в мрежата зад него.

Централният нападател от мач на мач израстваше не само като стрелец, но и като ловък диспечер, действуващ вече на по-голям район, еднакво деен и при строежа на атаките, и при техния завършек. Ще останат завинаги като образци неговите игри и головете с Белгия през 1965, с Швеция — 1967, когато викингите от север бяха сломени с 3:0 и Тодор Байкушев писа тогава: «Аспарухов бе най-дейният български нападател. Той най-често участвуваше в крайната фаза на атаката (24 пъти), отправи най-много удари (8), бе вещ организатор с разнообразни подавания и трикове, с разумно движение по фронта на нападението, автор бе и на красив гол!»

Ще се помни за цял живот и участието му в двубоите с Италия, победена в София с 3:2 на четвъртфинала за първенството на континента с оня отскок с цял ръст над пазача му Берчелино) пред снажния Албертози, и удара с глава, разтърсил гредата, от което последва и мигновеното точно попадение на Дерменджиев. Записали сме в бележника си думите, които сподели пред нас треньорът на «адзурите» Ф. Валкареджи след втория мач в Неапол, спечелен от италианците с 2:0: «Мислех, че жребият, който ни изпрати България на четвъртфиналите, е един щастлив шанс за нас. Но сега разбрах, че с някои други отбори щяхме да си спестим много от тревогите и вълненията, които преживяхме в тези 14 априлски дни…»