Спас Тодоров - Георги Аспарухов

— Когато усетя, че съм влязъл в ритъм, т.е., че в състезание, тренировка, контролна игра или възстановяване всичко протича нормално, в редовен ход. А човек се чувствува така, само когато е отлично подготвен…

Или онова негово разбиране, че е в добра спортна форма само по един-единствен признак: когато тича напред и в същото време вижда движението по целия фронт на атаката. Това някои наричат периферно зрение, но то си е чиста проба висока футболна интуиция, вкоренено разбиране за колективност, за движение без топка. И това Аспарухов дължеше на пролятата пот в тренировките, на убеждението, че футболът е и игра, и удоволствие, но и труд, и изисква жертвоготовност, както всяко друго голямо дело в нашия живот.

Така се моделираше изкусният майстор на кръглата топка. И затова той съкрати сроковете към върха, до който стигна още на 22-годишна възраст.

С Гунди бе лесно и на съотборниците му, и на треньорите, колкото и тежки да бяха задачите, поставени в даден мач, турнир или шампионат. Колко пъти Добромир Ташков с въздишка е споделял в дните, когато бе треньор на „Славия“, и е търпял упреци за пропуснатата титла или купа, за загубена среща. „Дайте и на мене един Гунди и аз ще пожъна такива успехи!“ Колко много завистливи треньорски погледи следяха снажния централен нападател в най-силния негов състезателен период — може би завистливи, но и щастливи, че на терена у нас се е появил такъв футболист.

От него и с него се учеха и другите. Всеки искаше да премери сили с този голям футболист, да покаже и той на какво е способен. И се готвеше най-усърдно за срещата с него. Лесно ли му беше на Аспарухов? Не, и той чакаше напрегнат и творчески притеснен всеки идващ дуел. Често ни е казвал, че нерядко до късно през нощта преди такъв мач е обмислял своето игрово поведение, прехвърлял е през главата си десетки варианти, как да се справи със своя предполагаем пазач в утрешното състезание. И още, че през седмицата понякога часове е тренирал нов тактически ход или ново техническо умение, с което да изненада съперника. И като го приложи с успех, ние му ръкопляскахме и приемахме тази новост като плод, на богатото му въображение, на природната му дарба от която с лекота се раждат творческите илюминации. А всъщност за тяхното усвояване той бе прекарвал часове повече край работната площадка.

Спомняте ли си мача на „Левски“ с „Милан“ за купата на купите през 1967 година? Какво удивление предизвика Аспарухов с оня пряк свободен удар пред линията на наказателното поле, когато изстреля топката с особен фалц над „стената“ за да смени тя мигновено след това посоката на своя полет, да влети силно и коварно в мрежата зад слисания италиански вратар. Ръкопляскаха му тогава и гостите. И се коментираше дълго изпълнението, което в подобен вид бе до този момент патент на армееца Жеков.

— Само че аз — ни обясняваше след срещата стрелецът — имах за цел да дам по-голяма сила на удара заедно с фалца. Бия с десния крак вътрешен прав по външната дясна част на топката. Така се получава въртеливо движение, при което коженото кълбо получава фалц от горе на долу и „стената“ в този случай не представлява сериозна преграда. Засега обучението ми е успешно и вече идва нужният ефект. Но трябва още и още да се усъвършенствува. През тези дни се „съоръжих“ и със специално приспособление — малка вратичка пред голямата врата на височината и разстояние на обикновена човешка „стена“, към която се прибягва при подобни статични положения.

Тогава разбрахме, че Гунди е усвоявал от дълго време този удар. Оставал е след всяка тренировка за около половин час и се е упражнявал. Нанасял е по топката стотина удара дневно. Не скри, че е наблюдавал продължително Петър Жеков и е копирал някои елементи от неговото изпълнение.

На същия мач с „Милан“ се получи и друга интересна ситуация. Нашият централен нападател се придвижваше по десния фланг, когато пред него се изпречи Шнелингер. Аспарухов опита финт, но вещият защитник постави крак по пътя на топката. В този миг деветката реши да потърси ефикасно противодействие и го намери с нещо, което не бе виждано дотогава в практиката: щипна топката между глезените си и с „трупешки“ скок премина над протегнатия напред крак на германеца. Изненаданият Шнелингер не успя да реагира с друго освен с нарушение — да задържи и спре Аспарухов. За почуда съдията санкционира нашия футболист. Може би се бе ръководил от текста в правилника, който казва, че е забранено да се носи топката. Но той явно сгреши, защото забраната се отнася само до носенето на топката с ръка или с ръце. Впрочем по-късно при подобен случай на мача „Расинг“ — „Юнион“ в Брюксел, белгийската футболно-съдийска колегия се е произнесла категорично: такъв прийом, („щипване“ на топката с крака) не е нарушение!