Майкъл Конъли - Трафик

Докато се отдалечаваха, Хари наблюдаваше в огледалото за задно виждане вдовицата и шерифа.

— Какво ще стане с нея сега? — попита той.

— Не ви трябва да знаете, детектив Бош. И преди животът й бе труден. Сега нещастието й само ще нарасне. Смятам, че тя плаче както за изгубения съпруг, така и за себе си. И с право.

Бош караше мълчаливо, докато не излязоха от „Града на изгубените души“ и не се върнаха на главния път.

— Това, което ви хрумна там, беше хитро — обади се той след известно време. — За кутиите от кафе.

Агила не каза нищо. Нямаше нужда. Хари знаеше, че мексиканецът е бил там преди и е видял квитанциите от „Инвайробрийд“. Грена шикалкавеше, а това не се нравеше на Агила, той не го одобряваше или може би просто го беше яд, че не е бил включен в далаверата. Каквато и да бе причината, полицаят насочваше Бош в правилната посока. Агила желаеше той да намери чековете. Искаше Бош да разбере, че Грена е лъжец.

— Ходихте ли до „Инвайробрийд“, за да проверите лично?

— Не — отговори Агила. — Щеше да бъде докладвано на капитана. Не можех да отида там, след като той бе направил съответните запитвания. „Инвайробрийд“ е част от международната търговия. Сключва договори с държавни компании в Съединените щати. Сигурно разбирате, това е…

— Деликатно положение?

— Да, именно.

— Запознат съм с нещата и разбирам. Вие не можете да се опънете на Грена, но аз мога. Къде се намира „Инвайробрийд“?

— Не е далеч оттук. Намира се на югозапад, където местността е предимно равнинна до планинската верига Кукапа. В района има много индустриални концерни и големи ферми.

— А какво е разстоянието между „Инвайробрийд“ и ранчото на папата?

— Папата ли?

— Сорильо. Папата на Мексикали. Струва ми се, че искаше да знаеш за другия случай, по който работя.

Известно време караха в мълчание. Бош погледна встрани и видя, че лицето на Агила бе помръкнало. Забелязваше се дори през очилата. Споменаването на Сорильо вероятно бе потвърдило подозрение, което мексиканският детектив таеше, откак Грена се бе опитал да отклони разследването. Бош вече знаеше от Корво, че „Инвайробрийд“ е точно срещу ранчото, от другата страна на пътя. Въпросът му бе само още една проверка на Агила.

Мина време, преди мексиканецът най-сетне да отговори:

— Страхувам се, че ранчото и „Инвайробрийд“ са твърде близо.

— Чудесно. Покажи ми ги.

— Нека те питам нещо — каза Бош. — Как така поиска справка от консулството? Искам да кажа, тук не водите статистика за изчезнали лица. Изчезне ли някой, значи е преминал границата, но вие не искате справки. Какво те накара да мислиш, че случаят е различен?

Те караха към планинската верига, която се издигаше високо над слоя светлокафяв смог от града. Движеха се на югозапад по „Вал Верде“ през местност, където на запад се простираха големите ферми, а на изток се редуваха индустриални зони.

— Жената ме убеди — отвърна Агила. — Тя дойде в участъка заедно с шерифа и съобщи за изчезването. Грена ми възложи разследването и думите й ме убедиха, че Гутиерес-Льоса не би пресякъл границата доброволно без нея. Така че отидох на колелото.

Той обясни, че става дума за колелото под златния паметник на Бенито Хуарес на булевард „Лопес Матеос“, където мъжете отиват да чакат за работа. Според общите работници, разпитани на пиацата, камионите на „Инвайробрийд“ идвали два-три пъти седмично, за да наемат работна ръка. Хората, които били работили във фабриката за отглеждане на вредители, окачествили работата като трудна. Правели хранителна паста и товарели тежки инкубационни сандъци на камионите. В устата и в очите им постоянно влизали насекоми. Много от мъжете, работили там, заявили, че никога няма да се върнат и че предпочитат да изчакат на колелото за други работодатели.

Обаче не и Гутиерес-Льоса. Някои от хората на пиацата съобщили, че са го видели да се качва в камион на „Инвайробрийд“. В сравнение с останалите работници той бил старец. Не е можел да пробира работодателите.

Агила обясни, че щом научил за прекарването на продукта на „Инвайробрийд“ през границата, той изпратил съобщения за изчезналото лице до консулствата в Южна Калифорния. Една от хипотезите му била, че старецът е умрял при злополука във фабриката и че тялото му е било скрито, за да се избегне разследване, което би могло да спре производството. Според него това често се случвало в индустриалните зони на града.