Майкъл Конъли - Трафик

Смогът от Лос Анжелис се разсея чак след отбивката за Юкайпа, окръг Ривърсайд. След това небето стана синьо като океаните на картите, които се търкаляха на седалката до него. Денят бе спокоен, без вятър. Докато минаваше край вятърната електрическа централа недалеч от Палм Спрингс, перките на стотиците генератори за ток стояха безжизнени в утринната пуста мъгла. Беше зловещо като гробище и Хари избягваше да спре някъде поглед.

Караше, без да спира, през луксозните пусти курорти Палм Спрингс и Ранчо Мираж. Минаваше по улици с имена на голф-президенти и знаменитости. Докато се движеше по „Боб Хоуп“, той си спомни времето, когато гледа комика във Виетнам. Току-що се бе върнал от тринайсетдневно прочистване на виетнамски тунели в провинцията Чу Чи и смяташе, че вечерта, в която гледа Хоуп, му е било страшно забавно. Години по-късно бе видял част от същото шоу в ретроспектива на комика по телевизията. Този път представлението само го натъжи. След Ранчо Мираж тръгна по шосе 86 и се насочи право на юг.

Пътуването винаги представляваше една тиха тръпка за Бош. Усещането, че отиваш на някое ново място, съчетано с неизвестността. Вярваше, че най-добрите мисли му хрумват, докато кара извън града. Сега се върна мислено към претърсването на апартамента на Мур и се опита да открие някакви скрити значения или послания. Очуканите мебели, празният куфар, скритото порносписание, празната рамка. Мур бе оставил след себе си озадачаващо присъствие. Отново се замисли за плика със снимки. Силвия бе променила решението си и го прибра. Бош съжаляваше, че не взе назаем фотографията на двете момчета и тази на бащата и сина.

Хари нямаше никакви снимки на собствения си баща. Беше казал на Силвия, че не го е познавал, ала това бе вярно само донякъде. Беше израснал, без да знае и без да се интересува поне видимо кой е баща му. Когато обаче се върна от войната, изпитваше неотложна нужда да проучи произхода си. Това го накара да издири баща си, след като в продължение на двайсет години дори не знаеше името му.

Хари бе отгледан в редица приюти и домове на чужди хора, след като властите поеха попечителството над него от майка му. В спалните помещения на „Макларън“ и „Сан Фернандо“ или в другите зали го утешаваха редовните посещения на майка му, които прекъсваха единствено когато тя бе в затвора. Беше му обещала, че не могат да го изпратят в чужд дом без съгласието й. Имала добър адвокат и се мъчела да го върне при себе си.

Когато надзирателката в „Макларън“ му съобщи, че посещенията са приключили, тъй като майка му е починала, той прие новината необичайно спокойно за едно единайсетгодишно момче. Външно не показа нищо. Кимна, че е разбрал, и после се отдалечи. Ала същия ден в часа по плуване той се гмурна до дъното в дълбокия участък и крещя толкова силно и толкова дълго, че беше сигурен, че виковете се чуват и на повърхността и ще привлекат вниманието на спасителя. След всяко поемане на въздух, той се гмурваше обратно. Крещя и плака, докато го обзе такова изтощение, че можеше само да се прилепи към стълбичката на басейна, чиито студени стоманени перила бяха ръцете, които го успокоиха. Щеше му се някак си да е бил там. Това бе всичко. Щеше му се някак си да я бе предпазил.

След това му лепнаха етикет ГЗО. Годен за осиновяване. Започнаха да го прехвърлят в редица чужди домове, където го караха да се чувства като на процес. Щом очакванията не се оправдаеха, процесът се преместваше в следващия дом и при следващата двойка съдии. Веднъж го върнаха в „Макларън“ заради навика му да яде с отворена уста. А друг път, преди да го изпратят в един дом във Вали, „подбираните“, както ги наричаха „годните за осиновяване“, заведоха Хари и още няколко тринадесетгодишни на игрището, за да си подхвърлят бейзболна топка. Избраха Хари. Скоро той разбра, че това не бе, защото олицетворяваше чистите момчешки ценности. Причината беше, че мъжът търсеше левак. Планът му бе да тренира питчър 13 13 Пост на играч в бейзбола. — Б.пр. и леваците се котираха по-високо. След два месеца всекидневни тренировки, уроци по хвърляне и теоретични лекции върху стратегиите за хвърляне Хари избяга от дома. Това стана шест седмици, преди ченгетата да го приберат от булевард „Холивуд“. Изпратиха го обратно в „Макларън“, за да чака следващата двойка „подбирачи“. Когато „подбирачите“ влизаха в спалното, винаги трябваше да се държиш порядъчно и да се усмихваш.

Той започна издирването на баща си от общинския архив. В акта за раждане на Йеронимус Бош от хиляда деветстотин и петдесета година от болницата „Куин ъв Ейнджълс“ като майка бе записана Марджъри Филипс Луи, а името на баща му бе неговото собствено — Йеронимус Бош. Но, разбира се, Хари знаеше, че това не бе вярно. Майка му веднъж каза, че носи името на художник, от чиито творби се възхищава. Според нея картините на твореца отпреди петстотин години били чудесни изображения на днешния Лос Анжелис: един кошмарен пейзаж с хищници и жертви. Беше обещала да му каже истинското име на баща му, когато дойдеше подходящият момент. Намериха я обаче мъртва в една задна уличка край булевард „Холивуд“, преди да е дошъл моментът.