Майкъл Конъли - Трафик

— За Мексикали?

— Да.

— Във връзка с другите случаи ли?

— Да.

Сетне той й разказа за тях. За черния лед, за Джими Капс и за Хуан Доу №67. Разказа й и за връзката им със съпруга й и с Мексикали. Там се надяваше да разнищи бъркотията. Бош завърши разказа с думите:

— Както се досещаш, хора като Ървинг искат това да се потули. На тях всъщност не им пука кой е убил Кал, защото той е прекрачил чертата. Те го зачеркват като пропаднал дълг. Няма да разследват случая, защото не искат да се взриви под носа им. Разбираш ли какво имам предвид?

— Съпруга съм на полицай, забрави ли?

— Вярно. Значи разбираш. Работата е там, че на мен ми пука. Съпругът ти съставяше един доклад за мен. Доклад за черния лед. Това ме кара да смятам, че може би се е опитвал да направи нещо добро. Възможно е да се е опитвал да направи невъзможното. Да се върне обратно. Може това да го е убило. А ако е така, няма да оставя нещата да бъдат потулени.

След тези думи мълчаха дълго време. На лицето й бе изписана болка, но очите й останаха ясни и сухи. Тя повдигна униформата по-нагоре в скута си. Бош чуваше бръмченето на полицейски хеликоптер, който кръжеше някъде в далечината. Лос Анжелис не можеше да съществува без полицейски хеликоптери и прожектори, кръжащи през нощта.

— Черен лед — прошепна тя след известно време.

— Какво за него?

— Нищо, просто името е смешно. — Тя помълча малко и сякаш оглеждаше стаята с прозрението, че това бе жилището, в което мъжът й бе дошъл, след като я напусна. — Черен лед. Израснала съм около залива, предимно в Сан Франциско, и това бе нещо, за което винаги ни предупреждаваха да внимаваме. Но сам разбираш, ставаше дума за другия черен лед. — Погледна го и сигурно прочете недоумението му, защото поясни: — През зимата, в онези дни, когато силно застудяваше след дъжд. Ако дъждът замръзне на пътя, това е черен лед. Той си е там на пътя, върху черния асфалт, ала не можеш да го видиш. Помня как баща ми ме учеше да карам и как винаги казваше: „Отваряй си очите за черен лед, момиче. Не виждаш опасността, докато не се натъкнеш на нея. После вече е твърде късно. Хлъзваш се и губиш контрол.“ — Усмихна се при спомена и добави: — Както и да е, това беше черният лед, който познавах. Поне в детството си. Точно както коката бе само безалкохолно. Значението на някои думи може коренно да се промени.

Той само я погледна. Искаше пак да я прегърне, да докосне нежната й буза със своята собствена.

— Баща ти никога ли не ти е казвал да внимаваш за черен лед? — попита тя.

— Не го познавах. Сам се научих да шофирам.

Силвия кимна и не каза нищо, ала не отвърна очи.

— Бяха ми нужни три коли, за да се науча. Когато най-сетне го усвоих, никой не смееше да ми даде колата си назаем. И никой не ме е предупреждавал за черния лед.

— Е, аз го направих.

— Благодаря.

— И ти ли си завладян от миналото, Хари?

Той не отвърна.

— Сигурно с всички ни е така. Как беше поговорката? Като изучаваме миналото, научаваме бъдещето си. Нещо подобно. Приличаш ми на човек, който все още изучава миналото.

Очите й сякаш виждаха в душата му. В тези очи имаше много познание. Той осъзна, че въпреки всичкото му желание онази нощ тя нямаше нужда да бъде прегръщана или лекувана от болката. Всъщност тя беше лечителката. Как е могъл Кал Мур да избяга от това? Той смени темата, без да знае защо, само и само да отклони вниманието от себе си.

— В спалнята има една рамка. Черешово дърво с гравюри. Снимката обаче я няма. Помниш ли я?

— Трябва да я видя.

Тя стана, остави униформата на съпруга си на стола и отиде в спалнята. Вглежда се дълго време в рамката, която бе в най-горното чекмедже на бюрото, след което отрече да я е виждала. Погледна към Бош чак след като го каза.

Те стояха до леглото и се гледаха мълчаливо. Накрая Хари вдигна ръка, сетне се поколеба. Тя направи още една крачка към него и това беше знак, че милувката му е желана. Той я погали по бузата по същия начин, по който тя самата го бе направила, когато разглеждаше снимката преди това и мислеше, че е сама. После спусна ръка надолу по шията й и я обви около врата й.

Гледаха се втренчено. Сетне тя се приближи и устата й се насочи към неговата. Прихвана го за врата, дръпна го към себе си и се целунаха. Прегърна го и се притисна към него по начин, който разкри желанието й. Бош видя, че очите й вече бяха затворени, и в този миг разбра, че тя бе неговото отражение в едно огледало от копнеж и самота.

Любиха се върху неоправеното легло на съпруга й; и двамата не обръщаха внимание къде се намират и какво значение щеше да придобие това на другия ден, след седмица или след година. Бош не отваряше очи, понеже искаше да се съсредоточи върху други сетивни усещания — уханието, вкуса и допира й.