Майкъл Конъли - Трафик

Корво се бе подпрял с лакти на плота, а лицето му се губеше в дланта на едната ръка. Той попита:

— Какво е видял?

— Не зная. Знам обаче, че „Инвайробрийд“ са се договорили с федералните пратките им да не бъдат закачани на границата. Отварянето на тези сандъци би могло да повреди продуктите.

— На кого си казал това?

— На никого.

— На никого? Не си разказал на никого за „Инвайробрийд“?

— Направих някои допитвания. На никого обаче не съм разказвал историята, която току-що чу.

— До кого си се допитал? Обажда ли се на мексиканците?

— Да. Те бяха изпратили писмо до консулството, в което искаха информация за възрастния мъж. Така съпоставих нещата. Все още ми остава да установя официално самоличността на трупа, когато отида там.

— Добре, но повдигна ли въпроса за „Инвайробрийд“?

— Питах дали са чували някога да е работил за „Инвайробрийд“.

Корво се завъртя към барплота с гневна въздишка.

— С кого говори?

— С някакъв капитан Грена.

— Не го познавам. Но сигурно си изгубил предимството, с което разполагаше. Просто пред местните не се говорят такива неща. Те вдигат слушалката, изпяват на Сорильо какво си казал току-що и после си прибират премията в края на месеца.

— Може да съм го загубил, може и да не съм. Грена отклони въпроса ми и може да смята, че с това приключва всичко. Поне не съм се разхождал из фабриката за вредители и не съм искал да поставям метеорологична станция.

Тук и двамата се умълчаха. Всеки обмисляше казаното досега от другия.

— Веднага ще се захвана с това — рече Корво след известно време. — Трябва да ми обещаеш, че когато идеш там, няма да се мотаеш из района.

— Не обещавам нищо. А и дотук само аз давам информация. Не си казал две думи.

— Какво искаш да знаеш?

— За Сорильо.

— Трябва само да знаеш, че отдавна се мъчим да спипаме този задник.

Бош на свой ред направи знак за още две бири. Той запали цигара и видя как пушекът замъглява отражението му в огледалото.

— Единственото, което ти трябва да знаеш за Сорильо, е, че той е един хитър мръсник и както казах, хич няма да се изненадам, ако вече знае, че идваш. Скапаната им щатска полиция! Работим само с федералните. Дори и на тях можеш да вярваш колкото на бившата си жена.

Бош кимна многозначително, като просто се надяваше, че Корво ще продължи.

— Ако още не знае, ще научи, преди да стигнеш дотам. Затова трябва да си пазиш задника. А най-добрият начин да го направиш, е да не отиваш. Разбирам, че за теб такава възможност не съществува. Вторият най-добър начин е напълно да зарежеш мексиканските ченгета. Не можеш да им вярваш. Папата има свои хора там. Ясно ли е?

Бош му кимна в огледалото. Реши да престане с това непрекъснато кимане.

— Знам, че всичко, което казах, влезе през ушите ти и излезе през дупката на задника ти — каза Корво. — Затова ми се ще да те свържа с един човек, който работи по случая от онази страна. Казва се Рамос. Отиваш там, поздравяваш се с местните полицаи, правиш се, че всичко е наред, и после се сприятеляваш с Рамос.

— Ако нещата за „Инвайробрийд“ излязат верни и предприемете нещо срещу Сорильо, искам да бъда там.

— Ще бъдеш. Само се навъртай около Рамос. Ясно?

Бош обмисли казаното за няколко секунди и отвърна:

— Ясно. Сега ми разкажи за Сорильо. Все се отплесваш за други глупости.

— Сорильо е на сцената от много време. Първите ни сведения за него са поне от седемдесетте. Наркотиците са неговата кариера. Предполагам, би могло да се каже, че е един от отскоците по трамплина.

Бош бе чувал някога този израз, ала беше сигурен, че така или иначе Корво ще го разясни.

— Черният лед е просто последният му бизнес. Като дете е продавал марихуана. От квартала го измъкнал някой, който е бил като самия него сега. Преминавал е оттатък с раници с трева, когато е бил на дванайсет, повтарял е същия маршрут с камион като по-голям и просто се е изкачвал нагоре в йерархията. През осемдесетте, когато усилията ни бяха съсредоточени главно във Флорида, колумбийците сключиха сделка с мексиканците. Те вкарваха кокаин в Мексико по въздуха, а мексиканците го прекарваха през границата, използвайки същите стари канали за марихуана. Мексикали-Калексико беше един от тях. Наричаха маршрута Трамплинът. Дрогата отскача от Колумбия до Мексико и след това нагоре към Щатите. А Сорильо забогатял. От бедния квартал стигнал до това хубаво голямо ранчо, където има лична охрана и половината ченгета в Баха получават парите си от него. При което цикълът започнал отново. Измъкнал повечето си хора от мизерията. Никога не забравил квартала и той също не го забравил. Голяма преданост. Тогава получил и прякора Папата. И така, щом раздвижихме малко източниците си, за да се запознаем с положението е кокаина в Мексико, Папата премина на хероин. Разполагаше с катранени лаборатории в съседните квартали. Винаги се намираха доброволни „мулета“, които да го прекарат през границата. За едно преминаване той плащаше на тези нещастници повече, отколкото те биха изкарали за пет години, ако вършеха каквато и да е друга работа.