Майкъл Конъли - Трафик

Бош кимна. Разбираше какво има предвид Корво. Агентът извади портфейла си и даде на Хари визитна картичка.

— Обаждай се по всяко време, а ако не съм в службата, ще ме открият. Само кажи на телефонистката, че си ти. Ще оставя името ти и ще предупредя да те свържат с мен веднага.

Интонацията на Корво се бе променила. Той говореше по-бързо. Бош предположи, че това се дължи на вълнението му от получената информация за „Инвайробрийд“. Агентът нямаше търпение да се заеме с това. Хари го разгледа в огледалото. Сега белегът на бузата му изглеждаше по-тъмен, сякаш цветът му се бе променил заедно с настроението. Корво срещна погледа му в огледалото.

— Нападение с нож — обясни той, като прокара пръст по белега. — В Сихуатенехо. Работех под прикритие по един случай. Носех патлака в ботуша си. Негодникът ме резна тук, преди да го достигна. Болниците им там не струват пет пари. Лошо си свършиха работата и накрая ми остана това. Не бих могъл вече да работя под прикритие. Прекалено лесно могат да ме познаят.

Бош усети, че той обичаше да разказва историята. Беше изпълнен с гордост, докато говореше. Вероятно това е било единственият път, когато краят му е бил близо. Бош знаеше какъв въпрос очакваше Корво. Въпреки това му го зададе.

— Ами онзи, който те беляза? Какво получи той?

— Погребение на държавни разноски. Проснах го, щом докопах патлака си.

Корво бе намерил начин да придаде на убийството на мъжа извадил нож срещу пистолет, героичен оттенък. Поне за самия себе си. Вероятно разказваше историята често, всеки път, когато усетеше, че някой непознат гледа белега му. Бош кимна почтително, смъкна се от стола и остави пари на барплота.

— Помни уговорката ни. Не нападайте Сорильо без мен. Непременно го кажи на Рамос.

— А, уговорихме се — съгласи се Корво. — Не гарантирам обаче, че това ще стане, докато си там. Няма да прибързваме с нищо. Освен това загубихме Сорильо. Сигурен съм, че е временно.

— Какви ги говориш? Как така сте го загубили?

— Имам предвид, че не сме го виждали от десетина дни. Смятаме обаче, че е в ранчото. Просто се е покрил и е променил обичайния си ред.

— Обичайния си ред?

— Папата е човек, който обича да бъде на показ. Харесва му да ни дразни. Обикновено обикаля ранчото с джип и преследва койоти, стреля със своя „Узи“, възхищава се на биковете си. Има един специален бик — шампион, който веднъж убил някакъв матадор. Казва се Ел Темблар. Сорильо излиза често, за да наблюдава този бик. Той, изглежда, е като него. Много горд. Както и да е, Сорильо не е бил забелязан в ранчото или на арената за бикове, където по навик ходи в неделя. Не е бил засечен да обикаля кварталите и да си припомня откъде е произлязъл. Той е всеизвестна личност във всички тях. Тази глупост с папата на Мексикали му доставя голямо удоволствие.

Бош се опита да си представи живота на Сорильо. Знаменитост в град, за който нямаше знаменитости. Запали си цигара. Искаше да се махне оттук.

— И кога е бил видян за последен път?

— Ако все още е там, не си е показвал носа на двора от петнайсети декември. Тогава беше неделя. Бил е на арената, за да наблюдава биковете си. Това е последното му появяване. Според някои информатори е бил видян и по-скоро, на осемнадесети. Твърдят, че са го зърнали да се шляе из двора. Това обаче е всичко. Или се е чупил, или се е покрил, както вече казах.

— Може би, защото е наредил да бъде очистен полицай.

Корво кимна.

След това Бош си тръгна сам. Корво каза, че ще се обади от телефонния автомат. Хари излезе от бара, почувства пронизващия нощен въздух и дръпна за последен път от цигарата си. Забеляза раздвижване в тъмния парк от другата страна на улицата. Сетне един от лудите навлезе в осветения участък под една улична лампа. Беше негър, който вдигаше високо крака и правеше резки движения с ръцете си. Той отривисто се обърна и се понесе обратно към мрака. Беше тромбонист в оркестър, маршируващ в някакъв друг свят.

Блокът, в който Кал Мур бе живял, беше триетажна постройка и на булевард „Франклин“ се открояваше не повече от такситата на летището. Просто още една от многото измазани с хоросан сгради, строени след Втората световна война, които изобилстваха по улиците в този район. Казваше се „Фонтаните“, ала те бяха запълнени с мръсотия и превърнати в кашпи за цветя. На около една пресечка оттук се намираше палатата, служеща за седалище на църквата „Християнска наука“ 12 12 Религиозна система за лекуване чрез вяра. — Б.пр. , и белият неонов надпис на комплекса хвърляше неестествена светлина към тротоара, където стоеше Бош. Беше почти десет часа, поради което не се притесняваше, че някой ще му предложи да направи тест на личността му. Стоя, пуши и разглежда блока половин час, преди най-сетне да се реши да влезе с взлом.