Майкъл Конъли - Трафик

— Донован не е ли сравнил нашите отпечатъци с комплекта, който е взел?

— Не, понеже не е такава процедурата. Може да се е канел да го направи по-късно, след като е обмислил нещата. Случаят обаче се развиваше прекалено бързо.

— По дяволите! — изруга тя. Той усещаше, че я спечелва. — Ами татуировката?

— Тя е емблемата на един квартал. Много хора може да я имат. Според мен Сорильо е бил един от тях.

— Кой е той?

— Израснал е тук заедно с Мур. Може и да са братя, не зная. Както и да е, Сорильо станал местният наркобарон. Мур отишъл в Лос Анжелис и постъпил в полицията, но по някакъв начин работел за него. Историята продължава от това място. Снощи Агенцията за борба с наркотиците атакува ранчото на Сорильо. Той се измъкна, но не смятам, че бе Сорильо. Беше Мур.

— Видя ли го?

— Не беше нужно.

— Търси ли го някой?

— Агенцията. Те съсредоточават усилията си във вътрешността на Мексико. Освен това търсят Сорильо. Мур може повече изобщо да не се появи.

— Всичко изглежда… Искаш да кажеш, че Мур е убил Сорильо и после си е сменил мястото с него?

— Именно. Някак си е примамил Сорильо в Лос Анжелис. Срещат се в „Убежището“ и Мур го поваля — травмата в тила, която ти откри. Облича тялото със своите дрехи и му обува ботушите. Сетне пръсва лицето с пушката. Постарава се да остави малко свои отпечатъци наоколо, за да накара Донован да захапе, и пъхва бележката в задния джоб. Мисля, че тя действа на няколко равнища. В началото я взимат за предсмъртното писмо на самоубиец. Автентичността на почерка е помогнала за определянето на самоличността. Според мен следващото равнище е нещо лично между Мур и Сорильо. Свързано е с квартала. „Какъв си?“ „Разбрах какъв съм.“ Тази част е дълга история.

Известно време и двамата мълчаха и премисляха всичко, което Бош бе казал. Той съзнаваше, че все още имаше много неясни страни, много заблуди.

— Защо бяха всичките убийства? — попита тя. — Какво общо имаха Портър и Хуан Доу?

Точно на този въпрос той имаше няколко отговора.

— Не зная. Предполагам, че с нещо са попречили. Сорильо е наредил смъртта на Джими Капс, защото е бил информатор. Мисля, че Мур му го е съобщил. След това тук пребиват до смърт Хуан Доу (между другото, името му е Гутиерес-Льоса) и го откарват на север. Не зная защо. После Мур гръмва Сорильо и заема мястото му. Защо му е трябвало да очиства и Портър, не зная. Вероятно е смятал, че Лу може да се досети.

— Колко жестоко!

— Така е.

— Как можа да се случи? — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Те се готвят да погребат този наркотърговец… с пълни почести. Ще присъстват кметът и началникът на полицията. Медиите.

— А ти ще знаеш истината.

Тя обмисля думите му дълго, преди да зададе следващия въпрос.

— Защо го е направил?

— Не зная. Говорим за два различни живота. На ченге и на наркотърговец. Обаче сигурно е имало все още нещо между тях — връзката, каквато и да е тя, създадена в квартала. И един ден незнайно защо ченгето прекрачва чертата и започва да наблюдава улиците на Лос Анжелис под командата на трафиканта. Кой знае какво го е накарало. Може да са пари, а може и да е просто нещо, което е загубил отдавна, още като дете.

— Какво искаш да кажеш?

— Не зная. Все още размишлявам.

— Ако са били толкова близки, защо го е убил?

— Изглежда, ще трябва да го попитаме. Ако изобщо го намерим. Може да… Както ти каза, може би просто е искал да заеме мястото му. Всичките тези пари… Или пък е чувствал вина. Нагазил е твърде надълбоко и е трябвало да намери изход… Мур беше, тоест е завладян от миналото. Жена му ми каза. Може да се е опитвал да изживее нещо отново, да се върне назад. Още не зная.

Линията пак потъна в тишина. Бош дръпна за последен път от цигарата си.

— Планът изглежда почти идеален — продължи той. — Оставя труп при обстоятелства, за които знае, че ще разубедят управлението да се рови в нещата.

— Но ти го направи, Хари.

— Да.

„И ето ме сега къде съм“ — помисли си той. Знаеше какво следваше. Трябваше да довърши работата си. Вече виждаше призрачните фигури на няколко човека в парка. Разбуждаха се за поредния ден на безнадеждност.

— Защо се обади, Хари? Какво искаш да направя?

— Обадих се, понеже имам нужда да се доверя някому. Сетих се само за теб, Тереса.

— И какво искаш да направя?

— Службата ти има достъп до компютъра на Министерството на правосъдието, нали?

— Така установяваме самоличността на повечето хора. Вече ще постъпваме по този начин с всички. Сега държа Ървинг за топките.