Майкъл Конъли: Последният койот

— Китайският беше върхът — отвърна Бош саркастично. — Трябва някой ден и ти да опиташ от сладостта му. След него ми се прищя да седя на верандата и да бройкам колите по магистралата.

— Радвай се, че не си скочил от нея.

— Нещо ново при теб?

— Паундс го направи.

— Какво направи?

— Набута ми друг.

Сърцето му се сви от внезапно усещане за невъзвратима загуба — сякаш между него и работата му с рязък писък се спусна непреодолима преграда…

— Да…

— Направи го, без да му мигне окото. Тая сутрин бях натоварен с нов случай и той ми натика един от подмазвачите си — Бърнс.

— Бърнс ли? От Отдела за кражби на коли?! Та той никога не е работил по случаи на убийства! И изобщо някога работил ли е в Отдела за престъпления срещу личността?

Детективите обикновено избираха по една от двете възможности в професията: имуществени престъпления или престъпления срещу личността. В последната се включваха разкриване на убийства, изнасилвания, нападения и грабежи. Детективите от Отдела за борба с престъпленията срещу личността получаваха най-заплетените случаи и обикновено презрително наричаха колегите, заети с разследвания на имуществени престъпления, „книжни плъхове“. В града имаше толкова много престъпления срещу собствеността, че времето на следователите минаваше предимно в писане на доклади и оформяне на формалностите по някой и друг арест. Те всъщност почти не се занимаваха с действителни разследвания — нямаха време.

— Доста хартийки е прехвърлил напред-назад, откакто е почнал работа — забеляза Едгар. — Но за оня шибаняк Паундс това няма значение. Грижа го е само да на-мърда в отдел „Убийства“ някой скапан задник, който да не му смръзва лайното. А Бърнс е точно от този тип. Вероятно е започнал да се гласи за мястото ти веднага щом се разчу за теб.

— Е, майната му. Като се върна в отдела, той ще се прибере в неговия.

Едгар се позабави с отговора си, като че ли Бош бе казал нещо трудно за вярване.

— Така ли виждаш нещата, Хари? Паундс няма да те посрещне с отворени обятия — не и след последната случка, знаеш го. Когато ми натресе Бърнс, подхвърлих му, че предпочитам да те изчакам, а скапанякът се хили и пита чувал ли съм гущер да пърди.

— Така ли каза? Майната му. Все още имам някой и друг приятел в управлението.

— Ървинг ли?

— То ще се види.

Реши да не задълбава повече. Едгар му беше партньор, но така и не се сближиха дотам, че да споделят всичко един с друг. Бош бе водачът, но се доверяваше напълно на Едгар и спойката между тях тежеше на улицата. Но в службата нещата стояха другояче: Бош никога не се бе доверявал на никого, винаги бе разчитал само на себе си и нямаше намерение тепърва да нарушава навиците си.

— Какъв е случаят? — запита той, за да смени темата.

— Шибана история. И убийството е шантаво, и случилото се после. Обадиха се в пет сутринта от Сиера Бонита. Гражданин чува изстрел, грабва ловна пушка от килера и се втурва навън. Само този месец в квартала станаха четири кражби с взлом, спомняш ли си? Отива той в гаража отзад, готов за стрелба, и — о, небеса! — от паркираната пред гаража кола стърчат два крака!

— Стреля и оня ритва камбаната.

— Не позна. Оня шибан смотаняк в колата вече бил гушнал китката! Наръгай бил в гърдите с отвертка. Просто да не повярваш!… Представяш ли си, убива го въздушната възглавница!

— Какво го убива?

— Предпазната въздушна възглавница. Задръстеният глупендер се опитвал да свие въздушната възглавница под волана и проклетото нещо някак си се е задействало. Издува се мигновено, както му е редът, и забива отвертката право в сърцето му. За пръв път виждам подобно нещо. Трябва да е държал отвертката обратно или да е удрял с дръжката по волана — още не сме съвсем наясно с тази част. Говорихме с механик в сервиза на „Крайслер“ и той ни осведоми, че за да се измъкне възглавницата, трябва да се свали капакът на контейнера — точно както го е направил онзи нещастник, — а при това положение дори и статичното електричество може да задейства автомата. Смотанякът беше с пуловер — възможно е той да го е стартирал. Бърнс се изцели, че този бил първият случай на смърт от статичен ток.

Докато Едгар се кискаше на остроумието на новия си партньор, Бош се замисли над случая. Сети се за полицейски бюлетин отпреди една година, свързан с кражби на предпазни въздушни възглавници. Търговията с тях беше станала истински хит на черния пазар, крадците вземаха триста долара на парче от непридирчивите собственици на сервизи, а те ги продаваха на клиентите си тройно по-скъпо заедно с монтирането.