Майкъл Конъли - Последният койот

— Така — рече Хинайъс, — това, което ми се видя странно, е коланът.

— Оръдието на престъплението.

— Да. Виж, токата е като голяма сребърна мида, а и по дължината му има малки сребристи миди. Доста бие на очи.

— Така е.

— Обаче копчетата на ризата са златни. Освен това снимките на тялото показват, че е била и със златни обици като капки и златна верижка на врата си, както и гривна.

— Така е, знам това. Имаше ги в кутията с доказателствата.

Бош не проумяваше накъде бие тя.

— Хари, това не е някакво общовалидно правило или нещо такова, затова се колебая дали да го правя на въпрос. Но хората… жените обикновено не смесват златно със сребърно. И ми се струва, че майка ти е била облечена официално и с вкус онази вечер. Обиците и бижутата й са подхождали на копчетата на блузата. Била е облечена стилно и дискретно. Опитвам се да кажа, че тя не би съчетала именно този колан с останалите неща. Той е много крещящ, освен това със сребърни орнаменти.

Бош премълча. Нещо бе започнало да си проправя път в съзнанието му и върхът му бе изключително остър.

— И накрая тези копчета на полата от бедрото нагоре. Този модел още се носи, аз самата даже имам нещо подобно. Най-функционалното в него е, че има стегната и висока талия и може да се носи със или без допълнителен колан. Няма гайки.

Бош се втренчи в снимката.

— Няма гайки.

— Точно така.

— Значи искаш да кажеш, че…

— Това може и да не е бил нейният колан. Може да е…

— Но той беше. Спомням си го. Коланът с мидите. Подарих й го за рождения й ден. Идентифицирах го за полицията, за Маккитрик, в деня, когато дойде да ми съобщи.

— Ами… значи това разбива на пух и прах всичко, което имах да казвам. Предполагам, че когато се е прибрала в апартамента си, убиецът вече е бил там и я е причаквал.

— Не, не е станало в нейния апартамент. Така и не са открили мястото на престъплението. Слушай, няма значение дали коланът е бил неин или не, какво имаше да ми кажеш?

— О, не знам, просто теоретично е възможно той да е собственост на друга жена, която всъщност да е мотивиращият фактор за убиеца. Нарича се трансферна агресия. Сега вече няма смисъл, след като ми каза това, но има случаи в подкрепа на подобни прояви. Мъж взима чорапогащите на бившата си приятелка и удушава другата жена с тях. В съзнанието си той смята, че удушава приятелката си. Нещо такова. Щях да предложа такъв вариант и в този случай с колана.

Обаче Бош вече не я слушаше. Беше се обърнал и се бе загледал през прозореца, без да вижда каквото и да било. В съзнанието му започнаха да се подреждат частите на пъзела. Сребърно и златно, колан с две разширени от носене дупки, две приятелки, близки като сестри. Един за двама, двама за един.

Но тогава едната е щяла да напусне съвместния им живот. Тя открила своя рицар на бял кон.

А другата е щяла да бъде изоставена.

— Хари, зле ли ти е?

Той погледна Хинойъс.

— Ти току-що го направи, мисля.

— Какво направих?

Той бръкна в куфарчето си и извади снимката от забавата с танци за Деня на свети Патрик отпреди повече от тридесет години. Знаеше, че предположението бе доста смело, обаче искаше да провери все пак. Този път не погледна майка си. Погледна Мередит Роман, застанала права зад седналия Джони Фокс, и за първи път видя, че тя носеше колана със сребърната тока във формата на морска мида. Тя го беше заела.

В този миг го осени прозрението. Тя беше помогнала на Хари да го избере за майка си. Беше го убедила да го вземе, и то не защото на майка му би й харесал, а защото бе допаднал на самата нея и тя е знаела, че ще може да го носи. Две приятелки, които споделят всичко.

Бош пъхна снимката обратно в куфарчето и го затвори. Изправи се.

— Трябва да тръгвам.

Бош приложи същата маневра, за да се промъкне отново в Паркър Сентър. На излизане от кабината на асансьора на четвъртия етаж буквално се сблъска с Хирш, който чакаше, за да слезе надолу. Сграбчи младия специалист за ръката и го задържа, докато не се затвориха вратите.

— Вкъщи ли се прибираш?

— Опитвах се.

— Нуждая се от още една услуга. Ще те черпя обяд, вечеря, ще ти купя каквото поискаш, само ми направи тази услуга. Много е важно и няма да отнеме време.

Хирш го погледна. Бош долови, че в момента на човека отсреща му се искаше никога да не се беше захващал с него.

— Какво гласеше онази поговорка? „Щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай.“ Какво ще кажеш?

— Никога не съм я чувал.