Майкъл Конъли - Последният койот

— Някой друг да се навърта наблизо?

— Не, Бош, само аз съм. Кво искаш?

— Нищо.

Бош се обърна да си върви, после се поколеба. Трябваше да сравни отпечатъците и не можеше да чака. Погледна пак към Сакай.

— Слушай, Сакай, искам да ми направиш услуга. Ще ми помогнеш ли? Ще съм ти адски задължен.

Сакай се приведе напред на стола си. Бош видя от ъгълчето на устата му да стърчи клечка за зъби.

— Не знам, Бош, ти да си ми задължен е все едно някоя дърта курва с положителна проба за СПИН да ти каже, че вторият тек ще е безплатен, ако си платиш първия.

Сакай се разсмя на собственото си остроумие.

— Добре тогава.

Бош се обърна и отвори вратата, сдържайки гнева си. Вече бе направил две крачки по коридора, когато чу как Сакай го повика. Точно както се беше надявал. Той си пое дъх и се върна в помещението.

— Стига, Бош, не съм казал, че няма да ти услужа. Слушай, тъкмо четях твоята история и наистина ти съчувствам за това, през което си минал. Не се коси, става ли?

Да бе, да, помисли си Бош, но не го изрече на глас.

— Добре — отвърна.

— Какво ти трябва?

— Отпечатъците на един от клиентите ви в хладилника.

— На кой?

— Мител.

Сакай кимна към вестника, който беше захвърлил на масата пред себе си.

— Онзи Мител ли?

— Познавам само един.

Сакай помълча, обмисляйки молбата.

— Нали знаеш, че даваме отпечатъци само на следователите по случая.

— Спести си празните приказки, Сакай. Знаеш, че го знам, и освен това знаеш, ако си прочел вестника, че не съм от следователите по случая. Обаче въпреки това ми трябват отпечатъците. Ще ми ги свалиш ли, или само си губя времето с теб?

Сакай се изправи. Бош съзнаваше, че ако Сакай дадеше на заден сега, след като бе направил увертюрата, Бош щеше да бъде отгоре в негласния мъжки двубой и това щеше да се отрази и на всички следващи техни срещи. Но ако Сакай последваше поетата линия на поведение и свалеше отпечатъците, тогава предимството определено щеше да бъде на негова страна.

— Успокой топката, Бош. Ще ти снема отпечатъците. Защо не си налееш чаша кафе и не поседнеш? Само пусни четвъртак в кутията.

На Бош му беше противна самата мисъл, че би могъл да се чувства задължен за каквото и да е на Сакай, но в момента това бе наложително и си струваше. Сравнението на отпечатъците беше единствената възможност да получи точен отговор за приключването на разследването му. Или за отварянето му отново.

Бош си сипа кафе и след петнадесет минути съдебният медик се върна. Той още вееше картончето, за да може мастилото да изсъхне. Подаде го на Бош и отиде до кафе-машината, за да си налее още една чаша.

— Тези са на Гордън Мител, нали?

— Да. Така пишеше на етикетчето на палеца. И, човече, той доста се е потрошил, като е падал.

— Радвам се да го чуя.

— Знаеш ли, струва ми се, че историята, която вие, типовете от ПУЛА, сте пуснали по вестниците, не е чак толкова солидна, както се опитвате да го представите, след като се вмъквате тук, за да взимате отпечатъци.

— Солидна е, Сакай, не се безпокой. И ще е най-добре да не получавам разни обаждания от репортери, за да ме питат защо са ми потрябвали отпечатъците. Иначе ще се върна.

— Не се напъвай, Бош, да не получиш херния. Взимай си отпечатъците и изчезвай. Никога досега не съм виждал тип, който да полага такива усилия да вгорчи живота на човек, направил му услуга в момента.

Бош хвърли чашката си от кафето в кошчето за боклук и тръгна към вратата. Спря на прага и се обърна.

— Благодаря.

Думата му костваше много. Този тип бе абсолютен гадняр.

— Не забравяй, Бош, задължен си ми.

Бош го изгледа. Той в момента си сипваше сметана в кафето. Бош се върна обратно, като бъркаше в джоба си. Като стигна до бюрото, извади четвърт долар и го пусна в касичката за кафеения фонд на отдела.

— Ето, това беше за теб — каза Бош, — сега сме квит.

Излезе навън и от коридора чу как Сакай го изпсува. За Бош това беше знак, че всичко си беше застанало по местата в света. Поне в неговия свят.

Когато стигна в Паркър Сентър петнадесет минути по-късно, Бош осъзна, че имаше проблем. Ървинг не му беше върнал служебната карта, защото тя беше част от следствения материал, намерен в джобовете на сакото на Мител в горещия извор. Така че Бош се поразтака пред сградата, докато не зърна група следователи и административни типове, които се приближаваха към центъра откъм Градския съвет. Когато групата влезе в главното фоайе и заобиколи гишето на охраната, Бош мина зад тях и се промъкна незабелязано.