Майкъл Конъли - Хари

Той посочи с палец през рамо към мотрисата. В същото време хвърли поглед към Гаруд, но капитанът не вдигна очи.

— При вас няма никакъв сблъсък на интереси — добави Ървинг. — Нали така?

Тримата детективи кимнаха. През двадесет и петте си години служба в управлението Бош беше съден достатъчно често, но кой знае как никога не се бе сблъсквал с Елайъс. И все пак не вярваше, че Ървинг казва цялата истина. Едгар вече беше загатнал за една от причините за избора им — причина, навярно по-важна от факта, че никой от тях не бе даван под съд от злополучния адвокат. Двамата му партньори бяха чернокожи. В някой момент това можеше да се окаже от полза за заместник-началника. Бош знаеше, че приказките на Ървинг, че в управлението има само една раса — тази на ченгетата-щеше да изхвърчи през прозореца, когато му потрябваше черно лице за пред камерите.

— Не искам моите хора да бъдат използвани за пред медиите, господин заместник-началник — каза Бош. — Щом ни поверявате случая, трябва да го разследваме, а не да изнасяме представления.

Ървинг яростно го изгледа.

— Как ме нарекохте?

За миг детективът се смути.

— Нарекох ви „господин заместник-началник“.

— А, добре. Защото се чудех дали не е настъпило някакво объркване в йерархията. Има ли такова нещо, детектив?

Бош отново погледна през прозореца и усети как се изчервява.

— Не — отвърна той.

— Чудесно — без каквато и да е напрегнатост каза Ървинг. — Тогава ще ви оставя с капитан Гаруд. Той ще ви информира за всичко, което сме направили досега. Когато свърши, ще поговорим за останалото.

Той се завъртя към вратата, но Бош го спря.

— Още нещо, господин заместник-началник.

Ървинг се обърна към него. Хари беше възвърнал самообладанието си и спокойно го гледаше.

— Известно ви е, че ще се наложи да подложим на сериозна проверка ченгета. Много ченгета. Ще трябва да прехвърлим всички дела на адвоката, не само случая „Черния войн“. Така че трябва предварително да зная — всички ние трябва да знаем — дали вие и началникът на полицията искате истината да бъде разкрита такава, каквато е, или…

Той не довърши и Ървинг не каза нищо.

— Искам да защитя хората си — добави Бош. — В такива случаи… просто трябва да сме наясно с всичко, което ни очаква.

Хари поемаше риск, като казваше това пред Гаруд и другите. Ървинг най-вероятно отново щеше да се ядоса, но искаше заместник-началникът да му отговори пред капитана, който имаше голямо влияние в управлението. Искаше Гаруд да знае, че групата му изпълнява указания, идващи от най-високо равнище, просто в случай, че следствието стигне до някой от „Грабежи и убийства“.

Ървинг продължително го изгледа.

— Дързостта ви минава всякакви граници, детектив Бош.

— Да, господине. Но какъв е отговорът ви?

— Истината трябва да излезе наяве, каквато и да е тя! Двама души са мъртви. Няма значение какви са били. Никой не трябва да умира от насилствена смърт. Направете всичко по силите си. Използвайте всичките си умения и разкрийте истината.

Бош кимна. Ървинг се завъртя и преди да напусне стаята, хвърли поглед към Гаруд.

— Имаш ли цигари, Хари?

— Съжалявам, капитане, мъча се да ги откажа.

— И аз. Предполагам, това просто означава, че вместо да си купуваш, пушиш на муфта.

Гаруд се приближи и въздъхна. Избута с крак няколко кашона и седна отгоре им. Изглеждаше стар и уморен, но бе изглеждал по същия начин и дванадесет години по-рано, когато Бош работеше при него. Не изпитваше особено добри чувства към капитана. Като началник, той се държеше дистанцирано. Не общуваше с подчинените си след работа, не прекарваше много време в кабинета си и в общото помещение. Навремето Хари си мислеше, че може би така е по-добре. Това не изискваше подчертана сервилност от страна на хората му, но и не пораждаше враждебност. Навярно тъкмо това бе причината Гаруд да се задържи толкова дълго на поста си.

— Е, като че ли този път здравата сме затънали в лайната — промърмори капитанът. После погледна към Райдър и добави: — Извинете ме, детектив.

Пейджърът на Бош запиука. Той бързо го свали от колана си, изключи сигнала и погледна номера. Не беше неговият, както се надяваше, а на лейтенант Грейс Билетс. Навярно искаше да се информира какво става. Ако Ървинг бе разговарял с нея толкова тайнствено, колкото и с Бош по телефона, тя сигурно не знаеше почти нищо.

— Важно ли е? — попита Гаруд.

— По-късно ще се погрижа. Тук ли искате да поговорим или ще отидем при мотрисата?