Майкъл Конъли - Хари

Страхотно, помисли си Бош. Това беше калибърът, който използваха ченгетата. И да спре, за да събере гилзите наистина бе умно от страна на престъпника. Нещо, което се срещаше изключително рядко.

— Според тях — продължи Гаруд, — Елайъс е бил убит отдолу, докато се е качвал на мотрисата. Появява се оня тип и първо го гръмва отзад.

— Отзад ли? — попита Едгар.

— Точно така. Първият куршум е попаднал в гъза му. Разбирате ли, Елайъс тъкмо се е качвал, така че е бил няколко стъпала над равнището на тротоара. Убиецът се приближава отзад и насочва пистолета точно в гъза му.

— А после? — попита Бош.

— Ами, ние смятаме, че Елайъс е паднал и навярно се е извъртял, за да види кой го напада. Той вдига ръце, но престъпникът пак стреля. Куршумът пробива едната му длан и попада в лицето му, точно между очите. Това сигурно е и причината за смъртта. Елайъс вече оканчателно пада. По очи. Убиецът се качва на мотрисата и го гръмва още веднъж, този път от упор в тила. После вдига поглед и вижда жената, може би не е очаквал да има някой. Стреля по нея от около метър и половина. Улучва я смъртоносно в гърдите. Няма свидетели. Престъпникът взима портфейла и часовника на Елайъс, събира гилзите и изчезва. Няколко минути по-късно Пийт открива труповете. Вече знаете всичко, което ми е известно.

Бош и партньорите му дълго мълчаха. Нещо в разказаната от Гаруд история не се връзваше, но Бош все още нямаше достатъчно данни от мястото на престъплението, за да оспори думите му.

— Прилича ли на грабеж? — накрая попита той.

— Поне на мен ми прилича. Познавам хора от южните квартали, които няма да поискат и да чуят за това, но така изглежда.

Райдър и Едгар мълчаха.

— Ами жената? — попита Бош. — Била ли е ограбена?

— Май че не. Това ме кара да си мисля, че убиецът не е искал да се качва на мотрисата. Във всеки случай, набелязал си е предварително адвоката — онзи с костюма за хиляда кинта. Той е бил целта му.

— Ами Пийт? Чул ли е изстрелите, писък, изобщо нещо?

— Казва, че не бил чул нищо. Електрическият генератор бил точно под пода на стаята и по цял ден вдигал шум като асансьор, затова носел слушалки. Нямало как да чуе нещо.

Бош заобиколи колелата и погледна към контролния пулт. Чак сега забеляза, че над касовия апарат е монтиран малък видеодисплей с разделен на четири части екран, който показваше картина от Ейнджълс Флайт — от камерите в двете мотриси и над всяка от спирките. В единия ъгъл на фокус беше вътрешността на Оливет. Хората от екипите за оглед на местопрестъпление продължаваха да работят.

Гаруд се приближи откъм другата страна на колелата.

— Нямате късмет — каза той. — Камерите предават само на живо, не записват. Целта им е операторът да може да проверява дали всички са седнали, преди да задейства мотрисите.

— Не е ли…

— Не е проверил — предугадил въпроса му, го прекъсна Гаруд. — Само погледнал през прозореца, сторило му се, че мотрисата е празна, и я качил горе, за да може да я заключи.

— Къде е той?

— В центъра „Паркър“. При нас. Предполагам, че ще трябва да дойдеш и лично да поговориш с него. Ще поставя охрана, докато успееш да наминеш.

— Някакви други свидетели?

— Нито един. В единадесет вечерта тук е истинско мъртвило. „Гранд Сентръл Маркет“ затваря в седем. Няма нищо друго, освен няколко офис-сгради. Две от моите момчета бяха готови да влязат в съседния блок, за да разпитат хората, но после идентифицираха трупа и се отказаха.

Бош замислено закрачи из тясното помещение. До този момент не беше направено почти нищо, а от откриването на труповете вече бяха изтекли четири часа. Това го безпокоеше, въпреки че разбираше причината за забавянето.

— Какво изобщо е правил тук Елайъс? — попита той Гаруд. — Открили ли са преди да прекъснат следствието?

— Ами, трябва да е искал да се качи на хълма, ти как смяташ?

— Хайде, капитане, защо не спестите на всички ни времето, ако знаете нещо?

— Не знаем, Хари. Проверихме и се оказа, че живее в Болдуин Хилс. Това е доста далеч от Бънкър Хил. Не зная защо е дошъл тук.

— Ами откъде е идвал?

— Това е малко по-лесно. Офисът на Елайъс е съвсем наблизо, на Трето Авеню. В Брадбъри Билдинг. Сигурно е идвал от там. Но къде е отивал…

— Добре тогава, ами жената?

— Абсолютно никаква информация. Моите момчета дори не бяха започнали с нея, когато им наредихме да прекъснат огледа.

Гаруд пусна цигарата си на пода и я смачка с ток. Бош прие това като знак, че разговорът им е приключил. Реши Да провери дали ще успее да измъкне още нещо от него.