Майкъл Конъли: Хари

В едната част на помещението имаше място колкото за малка маса с два сгъваеми стола. От другата се намираше компютърът за контрол на мотрисите, столче за оператора и купчина кашони. Най-горният бе отворен и вътре се виждаха брошури за историята на Ейнджълс Флайт.

В сянката под старите железни колела до отсрещната стена, със скръстени ръце, стоеше човек с набръчкано, почервеняло от слънцето лице и сведени към пода очи. Бош го познаваше. Беше работил под командването на капитан Джон Гаруд, началник на отдел „Грабежи и убийства“. Изражението на лицето му ясно показваше, че е много ядосан от нещо. Гаруд не погледна към тях и тримата детективи не казаха нищо.

Ървинг отиде при телефона на масата и вдигна слушалката. Докато разговаряше, той даде знак на Бош да затвори вратата.

— Извинете ме, господине — каза заместник-начални-кът, — екипът от Холивуд. Всички са тук и са готови за действие.

Той се заслуша за няколко секунди, после се сбогува и затвори. Почтителният му глас и обръщението „господине“ показваха, че разговаря с началника на полицията. Поредната от странностите по случая.

— Съжалявам, че се наложи да ви събудя — каза Ървинг, като се завъртя и застана с лице към тримата детективи. — Известно ми е, че не сте дежурни. Но разговарях с лейтенант Билетс и от този момент сте освободени от холивудския график, докато не разрешим този случай.

— За какъв случай по-точно става въпрос? — попита Бош.

— Деликатна ситуация. Убийство на двама граждани.

На Бош му се искаше Ървинг да е по-конкретен.

— Господин заместник-началник, видях тук достатъчно хора от „Грабежи и убийства“, че спокойно могат наново да разследват случая „Боби Кенеди“ — каза той, като хвърли поглед към Гаруд. — Да не споменавам за момчетата от вътрешния отдел. Какво точно правим тук? Какво искате от нас?

— Съвсем просто е — отвърна Ървинг. — Прехвърлям ви следствието. Случаят вече е ваш, детектив Бош. Детективите от „Грабежи и убийства“ ще си тръгнат веднага щом поемете нещата. Както виждате, вече са доста напреднали. Това не е най-добрият вариант, но смятам, че ще се справите. Способностите ви са ми известни.

Бош неразбиращо го погледна, после отново премести очи към Гаруд, който не бе помръднал от мястото си и продължаваше да гледа в пода. Детективът зададе единствения въпрос, който можеше да изясни тази странна ситуация.

— Кои са мъжът и жената в мотрисата?

Ървинг кимна.

— Навярно по-точно е да се каже „кои са били“. Жената се казва Каталина Перес. Все още не знаем каква е и какво е правела на Ейнджълс Флайт. Възможно е да няма отношение към случая. Изглежда просто е попаднала не където трябва и не когато трябва. Но това ще трябва да определите вие. Във всеки случай, съвсем друг е въпросът с мъжа. Той е Хауард Елайъс.

— Адвокатът ли?!

Ървинг кимна. Бош чу как Едгар шумно въздъхва.

— Наистина ли?

— Да, за съжаление.

Бош погледна през прозореца към мотрисата. Хората от екипите за оглед на местопрестъплението все още работеха и се готвеха да изключат прожекторите, за да потърсят отпечатъци от пръсти с лазерната апаратура. Погледът му попадна върху пробитата от куршум длан. Хауард Елайъс… Замисли се за заподозрените, които щяха да се появят по време на следствието. Мнозина от тях се намираха наблизо дори и в този момент.

— Мамка му — промърмори Едгар. — Май че нямаме възможност за избор, а, шефе?

— Мерете си приказките, детектив — изръмжа Ървинг и мускулите на челюстите му се издуха от ярост.

— Вижте, господин заместник-началник, искам да кажа, че ако търсите някой от управлението, който да изиграе ролята на Чичо Том, няма да…

— Това няма нищо общо — прекъсна го Ървинг. — Независимо дали ви харесва, следствието поемате вие. Очаквам всеки от вас да изпълнява задълженията си професионално и стриктно. Нищо друго не е от значение. Абсолютно нищо.

Ървинг замълча и изгледа последователно Едгар, Райдър и Бош, след което додаде:

— В нашето управление има само една раса — раса-Нито черна, нито бяла. Расата на полицаите.

Известността на Хауард Елайъс като застъпник за граждански права не се дължеше на клиентите му. В най-добрия случай те можеха да бъдат описани като отрепки, ако не и като истински престъпници. Онова, което правеше лика и името на Елайъс толкова добре познати на лосанджелиските жители, бе начинът му на използване на медиите, умението му да слага пръст в расистките рани и фактът, че цялата му юридическа практика бе изградена около един единствен похват — да води дела срещу лосанджелеското полицейско управление.