Майкъл Конъли: Хари

— Май ще се наложи да метем боклука на „Грабежи и убийства“ — заключи Едгар, ядосан, че са го събудили, и ще си загуби почивните дни като момче за всичко на ГУ. — Ние ще се потим, а те ще оберат лаврите. А този уикенд дори не сме дежурни. Щом на Ървинг са му притрябвали хора от Холивуд, да беше повикал проклетия екип на Райе.

Имаше право. Тази седмица първи екип, който включваше Бош, Едгар и Райдър, бе свободен. Ако Ървинг спазваше правилника за дежурствата, трябваше да извика хората на Тери Райе, който ръководеше трети екип. Но Бош вече бе разбрал, че Ървинг не се съобразява с никакви правилници, не и щом заместник-началникът на полицията го викаше без посредничеството на прекия му шеф лейтенант Грейс Билетс.

— След малко ще имаш възможност лично да го кажеш на заместник-началника — отвърна Бош, свикнал с обичайните оплаквания на партньора си.

— Да бе, ще го направя и през следващите десет години няма да си мръдна задника от Харбър. Остави.

— Хей, харбърското управление си е блага работа-подметна Райдър, за да подразни Едгар. Знаеше, че живее в Долината и прехвърлянето в харбърското управление би означавало за него всекидневно пътуване от час и половина — чиста проба „магистрална терапия“, методът на началството за неофициално налагане на наказание на бунтуващи се и създаващи проблеми ченгета. — Там имат само шест-седем убийства годишно.

— Много хубаво, но не ме устройва.

— Добре де, добре — рече Бош. — Да тръгваме и да оставим това за по-късно. Не се задълбавайте толкова.

Той пое по Холивуд Булевард към шосе 101 и стигна до центъра, без да попадне в задръстване. По средата на пътя погледна в огледалото и видя, че партньорите му го следват. Можа да ги различи, въпреки мрака в колоната автомобили. Мразеше новите детективски коли. Бяха черно-бели и досущ приличаха на патрулни, с единствената разлика, че на покрива им нямаше лампа. Замяната на старите, необозначени автомобили беше идея на предишния началник, целяща единствено да изпълни обещанието му да изкара повече полицаи по улиците. Появата на нови полицейски коли трябваше да остави у обществеността впечатлението, че патрулират повече ченгета. Освен това, когато говореше пред публика, началникът на полицията броеше и детективите и гордо съобщаваше, че увеличил патрулните ченгета със стотици.

А в това време детективите се мъчеха да си вършат работата с лесно разпознаваеми коли. Бош и хората му неведнъж се бяха опитвали да извършат светкавичен арест или да проникнат някъде, само за да бъдат издадени от собствените си автомобили. Това бе глупаво и опасно, но отделите в управлението бяха задължени да изпълняват нареждането на началника, дори и след като той не получи втори петгодишен мандат. Подобно на мнозина други детективи, Бош се надяваше, че заместникът му скоро ще отмени тази заповед. Междувременно, вече не се прибираше вкъщи със служебната кола. Не и в Лос Анджелес. Човек никога не знае какво може да му докара паркираният пред дома му обозначен полицейски автомобил.

Пристигнаха на Гранд Стрийт в три без петнадесет. Когато спря, Бош видя край тротоара на Калифорния Плаза необичайно голям брой полицейски коли. Забеляза бусовете на групите за оглед на местопрестъплението и на патологията, няколко патрулни коли и още няколко детективски седана — необозначените автомобили, които все още използваха ченгетата от ГУ. Докато чакаше Едгар и Райдър, той отвори куфарчето си, извади клетъчния телефон и набра домашния си номер. На петото иззвъняване се включи телефонният секретар и Бош чу собствения си глас, който му предлагаше да остави съобщение. Канеше се да затвори, но внезапно промени решението си.

— Аз съм, Елинор. Повикаха ме по работа… но щом се прибереш, се свържи с мен по пейджъра или но телефона, за да зная, че си добре… Хм, това е. Чао… А, сега е към три без петнадесет. Събота сутрин. Чао.

Едгар и Райдър вече стояха до автомобила му. Той прибра телефона и слезе с куфарчето в ръка. Като най-висок, Едгар повдигна жълтата лента за ограждане района на местопрестъплението и те се провряха под нея, съобщиха имената и номерата на служебните си карти на униформения полицай със списъка на участващите в разследването, после пресякоха Калифорния Плаза.

Площадът представляваше естествения център на Бънкър Хил и бе заобиколен от два, допиращи се един до друг, небостъргача, висок жилищен блок и Музея за модерно изкуство. По средата имаше огромен фонтан, но по това време помпите и светлините бяха изключени и водата бе неподвижна и черна.