Майкъл Конъли - Хари

— Виждаш ли онова там, Частейн? Ти…

— Бош, ти…

— … го направи. Всичко това…

— … не се отдалечи достатъчно!

— … е по твоя вина.

Доловил страха в гласа на Частейн, Бош се завъртя надясно. В този момент предното стъкло се разби и на седалката падна парче бетон. Сред сипещия се дъжд от стъкла той видя хората, които се приближаваха към автомобила. Млади мъже с мрачни, разярени лица, слели се с обезумялата тълпа. Във въздуха към колата полетя бутилка. Виждаше я толкова ясно, че можеше да прочете надписа на етикета.

Шишето влетя през отвора отпред и се разби върху волана, пращайки стъкла и течност в лицето и очите на Бош. Той инстинктивно вдигна ръце, за да се скрие, но прекалено късно. Очите му залютяха от алкохола. Чу, че Частейн крещи от задната седалка.

— ТРЪГВАЙ! ТРЪГВАЙ! ТРЪГВАЙ!

Още две от стъклата се разбиха. По прозореца на Бош се разнесоха удари и автомобилът започна силно да се люлее. Някой се опита да отвори вратата и около Хари отново се посипаха стъкла. Отвън се носеха яростни нечленоразделни викове. Частейн продължаваше да крещи. През разбитите прозорци се протегнаха ръце, които го дърпаха за дрехите и косата. Бош настъпи газта и завъртя волана наляво. С усилие успя леко да отвори очи, макар че изпитваше ужасна болка. Колата се понесе по пустите платна на Нормънди към полицейските барикади. Хари през цялото време държеше ръката си върху клаксона и когато стигна до преградите, прелетя през тях и едва тогава натисна спирачки. Автомобилът поднесе и спря.

Бош затвори очи и остана неподвижен. Чу стъпки и викове, но знаеше, че този път са ченгетата. Намираше се в безопасност. Той се пресегна напред и угаси двигателя. После отвори вратата. Протегнаха се приятелски ръце и се разнесоха успокоителните гласове на полицаи.

— Добре ли си, човече? Имаш ли нужда от лекар?

— Очите ми.

— Добре, почакай. Ще повикаме някого. Просто се облегни на колата.

Бош чу някой да говори по радиостанция, съобщавайки, че ранен полицай незабавно се нуждае от медицинска помощ. Никога през живота си не се беше чувствал в по-голяма безопасност. Искаше му се да благодари на всеки един от спасителите си. Кой знае защо се чувстваше едновременно спокоен и замаян — като навремето, когато се бе измъквал невредим от ада във Виетнам. Отново вдигна ръце към лицето си и се опита да отвори едното си око. Усети, че от веждите му се стича кръв.

— По-добре не го пипай, човече, не изглежда добре-каза някой.

— Какво правеше там сам? — попита друг.

Бош отвори лявото си око и видя пред себе си млад чернокож патрулен. От дясната му страна стоеше бял полицай.

— Не бях сам.

Той се наведе и погледна към задната седалка на автомобила. Нямаше никой. Отпред също. Частейн беше изчезнал. Нямаше го и куфарчето на Бош. Хари се изправи и погледна назад към тълпата. Вдигна ръка и избърса кръвта и алкохола от очите си, за да вижда по-ясно. Плътно един до друг, петнадесетина-двадесет мъже гледаха нещо в средата. Правеха резки движения, ритаха с крака и силно замахваха с юмруци.

— Господи! — извика патрулният. — Това там някой наш ли е? Пипнали са някой наш?

Той не изчака Бош да му отговори. Взе радиостанцията си и бързо повика всички свободни коли на помощ на изпаднал в беда полицай. Гласът му звучеше отчаяно и ужасено от онова, което виждаше само на една пряка от себе си. После двете ченгета се втурнаха към патрулните си автомобили.

Хари просто стоеше и гледаше. Скоро тълпата се раздвижи. Обектът на вниманието й вече не лежеше на земята. Бош видя тялото на Частейн, понесено на ръце от мъжете като трофей. Ризата му беше разкъсана, ръцете му все още бяха заключени с белезници. Едната му обувка и чорап ги нямаше и белият му крак стърчеше като кост от рана. От това разстояние не можеше да е сигурен, но му се струваше, че очите на Частейн са отворени. Устата му зееше. Бош чу остър писък, който отначало помисли за сирената на някоя от патрулните коли. После осъзна, че крещи Частейн — точно преди отново да потъне в тълпата.

Бош наблюдаваше от барикадите полицейския взвод, който се изсипа на кръстовището и се опита да залови мъжете от тълпата. Тялото на Джон Частейн остана проснато на улицата като чувал, паднал от камион. Бяха го оставили там, след като установиха, че е прекалено късно, за да го спасят. Скоро се появиха новинарски хеликоптери, пристигна и медицински екип, за да се погрижи за Бош. Имаше рани по челото и лявата вежда, които трябваше да се почистят и зашият, но той отказа да го откарат в болница. Санитарите му извадиха стъклата, затвориха раните с лепенки и го оставиха на мира.