Майкъл Конъли - Хари

— Искаш ли да ми разкажеш, Частейн? Или ще продължаваш да разиграваш комедии?

— Няма какво да ти разказвам. В момента се наслаждаваш на последните си мигове в управлението. Това си е чисто самоубийство, Бош. Също като твоето приятелче Шиън.

Хари рязко удари спирачки. Той извади пистолета си, завъртя се назад и го насочи към лицето на арестанта.

— Какво каза?

Частейн изглеждаше истински уплашен. Очевидно смяташе, че Бош може да си изпусне нервите.

— Нищо, Бош, нищо. Просто продължавай нататък. Хайде да идем в центъра „Паркър“ и да изясним всичко това.

Бош бавно се завъртя към волана и отново подкара. След четири пресечки зави на север с надеждата да мине успоредно на блокирания участък и после пак да излезе на Нормънди.

— Идвам направо от склада в центъра „Паркър“ — каза той.

Хвърли поглед към огледалото, за да види дали изражението на Частейн се е променило. Не беше.

— Поисках кашона с доказателствата по случая „Уилбърт Добс“. И проверих в книгата. Сутринта си го взимал и си извадил оттам куршумите. От служебния пистолет на Шиън, куршумите, с които преди пет години е стрелял срещу Добс. После си дал три от тях в лабораторията и си казал, че са от аутопсията на Хауард Елайъс. Инсценирал си всичко. Но се провали, Частейн.

Той погледна в огледалото. Изражението на детектива от вътрешния отдел се бе променило. Все едно, че го беше ударил по лицето с плоската страна на лопата.

— Ти си убил Елайъс — тихо продължи Хари. Трудно му бе да откъсне очи от него и да следи пътя. — Призовал те е за свидетел и е щял да те разкрие. Щял е да те попита за истинските разкрития в онова следствие, защото вече ги е знаел от самия теб. Само че случаят е бил много важен за него. Бил е наясно колко нависоко ще го отведе и е смятал, че спокойно може да те жертва. За да спечели делото… Предполагам, че не си издържал. А може винаги да си бил студенокръвен. Но в петък вечер си го проследил и когато се е качвал на Ейнджълс Флайт, си го очистил. След това си видял жената. Мамка му, сигурно адски си се уплашил. Нали в края на краищата мотрисата просто си е стояла там. И е трябвало да е празна. Но на пейката е седяла Каталина Перес и се е наложило да убиеш и нея. Как се справям, Частейн? Точно ли предавам историята?

Частейн не отговори. Бош стигна до поредното кръстовище, намали скоростта и погледна наляво. В далечината се виждаше Нормънди. Нямаше барикади и сини светлини. Той зави и се насочи нататък.

— Имал си късмет — продължи Хари. — Случаят „Добс“. Точно каквото ти е трябвало. Попаднал си на заплахата на Шиън в онези папки и си открил върху кого да хвърлиш вината. Малко проучване по случая, малко маневриране тук-там и си стигнал до аутопсията. Така куршумите са се озовали при теб и само е трябвало да ги подмениш. Разбира се, те са били обозначени по различен начин, но това е щяло да се разбере само, ако е имало процес срещу Шиън.

— Млъкни, Бош! Не искам да слушам повече. Не…

— Не ми пука какво искаш! Ще ти се наложи да ме изслушаш, скапаняко. Говори ти Франки Шиън от гроба. Разбираш ли? Трябвало е да хвърлиш вината върху него, но е нямало да се получи, ако изправеха Шиън пред съда. Защото, когато дойде ред на патолога да даде показания, той щеше да каже: „Чакайте малко, момчета, аз не съм поставял тези обозначения по куршумите. Някой ги е подменил.“ Така че не си имал друг избор. Трябвало е да убиеш и Шиън. Снощи си ни проследил. Видях фаровете на колата ти. Проследил си ни и после си очистил Франки Шиън. Направил си го така, че да прилича на самоубийство на пиян човек — много бири, много изстрели. Но аз зная какво си направил. Стрелял си веднъж в него, после си му пъхнал пистолета в ръката и си стрелял още няколко пъти. Нагласил си всичко, Частейн. Но сега се провали.

Усещаше, че гневът го изпълва. Той вдигна ръка и завъртя огледалото така, че да не му се налага да гледа лицето на Частейн. Вече излизаше на Нормънди. Кръстовището беше чисто.

— Зная всичко — каза Бош. — Зная го. Имам само един въпрос. Защо през всичките тези години си снасял информация на Елайъс? Плащаше ли ти? Или просто толкова много си мразил ченгетата, че си бил готов да правиш всичко, за да ги прецакваш?

Не получи отговор. На стопа Хари погледна наляво и отново видя сините светлини и пламъците. Бяха заобиколили блокирания район. Барикадите започваха от следващата пряка и той остана за миг с крак върху спирачките. Зад преградите се виждаше верига от полицейски автомобили. На ъгъла имаше малък магазин за алкохол с разбити прозорци, от касите на които продължаваха да висят назъбени парчета стъкло. Тротоарът навън беше покрит с натрошени бутилки и други боклуци, оставени от грабителите.