Майкъл Конъли - Хари

Когато най-после пристигна, пред участъка на Седемдесет и седма също беше необичайно пусто. Пред входа като предпазна мярка беше паркиран автобус на полицейската академия. Но нямаше нито демонстранти, нито ченгета. Когато Бош спря до тротоара, Частейн се появи откъм задната част на автобуса и се приближи. Носеше униформа и пистолетът му беше в кобур на хълбока. Той застана до левия прозорец и Бош го спусна.

— Къде се забави, Бош, нали каза петнаде…

— Зная какво съм казал. Влизай.

— Не, Бош. Никъде няма да ходя с теб, докато не ми кажеш какво правиш тук. Не забравяй, че съм дежурен.

— Искам да си поговорим за Шиън и за резултатите от балистичната експертиза. За случая „Уилбърт Добс“.

Той забеляза, че Частейн леко отстъпва назад. Споменаването на Добс го беше сварило неподготвен. Бош видя, че под значката си детективът от вътрешния отдел носи лентичка за точна стрелба.

— Не зная за какво говориш, но случаят с Шиън е приключен. Той е мъртъв, Елайъс е мъртъв. Всички са мъртви. И толкова. Сега трябва да се оправяме с това-градът пак се готви да се превърне в ад.

— И кой е виновен?

Частейн внимателно го изгледа, опитвайки се да прочете мислите му.

— Говориш глупости, Бош. Трябва да поспиш. Всички трябва да поспим.

Бош отвори вратата и излезе навън. Частейн отстъпи още една крачка назад и леко повдигна дясната си ръка, докато не опря палец на колана до кобура си. Войната имаше неписани правила. И това бе едно от тях. Сега Бош беше в смъртна опасност. И го разбираше. Беше готов.

Той се завъртя и затвори вратата на автомобила си. Докато Частейн неволно проследяваше с поглед това движение, Бош бързо пъхна ръка под сакото си и извади пистолета от кобура си. После го насочи към другия детектив, преди Частейн да успее да помръдне.

— Добре, нека е както ти искаш. Сложи си ръцете върху покрива на колата.

— Какво, по дяволите…

— СЛОЖИ СИ РЪЦЕТЕ ВЪРХУ ПОКРИВА НА КОЛАТА!

Частейн вдигна ръце.

— Добре, добре… Спокойно, Бош, спокойно.

Той се приближи до автомобила и опря ръце върху покрива. Бош мина зад него и извади пистолета от кобура му. После отстъпи назад и го пъхна в собствения си кобур.

— Предполагам, че няма смисъл да те претърсвам за незаконното ти оръжие. Вече си го използвал срещу Франки Шиън, нали?

— Какво?! Нямам представа за какво говориш.

— Няма значение.

Като продължаваше да притиска дясната си ръка към гърба на Частейн, Бош се пресегна и свали белезниците от колана му. Той изви едната му ръка отзад и закопча китката му. После направи същото и с другата.

След това го накара да седне отдясно на задната седалка и се настани зад волана. Извади от кобура си пистолета му, прибра го в куфарчето си и върна на мястото му собственото си оръжие. Накрая завъртя огледалото така, че да може да го наблюдава и автоматично заключи задните врати.

— Стой така, че да мога да те виждам. Постоянно.

— Мамка ти! Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? Къде ме водиш?

Бош превключи на скорост и потегли. Насочи се на запад и зави на север по Нормънди. Изтекоха почти пет минути, преди да отговори на въпроса на Частейн.

— Отиваме в центъра „Паркър“ — каза той. — Когато стигнем там, ще ми разкажеш за убийството на Хауард Елайъс, Каталина Перес… и Франки Шиън.

Усещаше, че гневът и мъката отново свиват гърлото му. Замисли се за едно от неизречените послания на Гаруд. Капитанът искаше възмездие и в този момент Бош копнееше за същото.

— Добре, ще се върнем — каза Частейн. — Но ти не знаеш какво говориш. Празни приказки! Случаят е ПРИКЛЮЧЕН, Бош. Приеми го.

Хари му съобщи правата и после го попита дали ги е чул.

— Мамка ти!

Бош продължи го наблюдава в огледалото.

— Няма проблем, ти си ченге. Никой съдия на света няма да каже, че не си разбрал какви са правата ти.

Той изчака малко и за последен път погледна към арестанта си, преди да продължи.

— Ти си бил вътрешният източник на Елайъс. През всички тези години си го снабдявал с всякаква информация. Ти…

— Грешиш.

— … си предавал управлението. Ти си пълен боклук, Частейн. Задник… Скапаняк.

Бош видя, че улицата пред тях е блокирана от полицията. На около двеста метра зад преградите проблясваха сини светлини и се издигаха пламъци. Явно приближаваха до горещата точка, където бяха нападнати пожарникарите и бяха подпалили колата им.

Той зави надясно, като обръщаше поглед на север на всяко кръстовище, през което минаваха. Тук не беше в свои води. Никога не бе работил в участъците на управлението в Саут Сентръл и не познаваше добре района. Разбираше, че може да се загуби, ако прекалено много се отдалечи от Нормънди. Но когато отново погледна в огледалото към Частейн, лицето му беше безизразно.