Майкъл Конъли - Примката на совата

Втората страница продължаваше със също тъй кратки бележки, които Маккейлъб навярно бе възнамерявал да превърне в цялостен психологически портрет. Докато четеше, Бош осъзна, че някои думи са взети от негови изрази.

ЗАПОДОЗРЯН

Бош:

рожба на обществото — приюти, Виетнам, полицията

особняк — отчуждение

упорство — избухливост

очи — загубен, загуба

човек на дълга — ангел отмъстител

голямото колело се върти — никои не минава гратис каквото мине отгоре, непременно отива надолу

алкохол

развод — съпруга? Защо?

отчуждение/мания

майка

случаи

правна система — „тъпотия“

някой от лудите

вина?

Хари = Йеронимус

сова = зло

зло = Гън

смърт на злото — освобождаване на натиска

картини — демони — дяволи — зло

мрак и светлина — границата

наказание

майка — правосъдие — Гън

Божият пръст — полиция — Бош

наказание = Божие дело

По-мрачно от нощта — Бош

Бош не бе сигурен как точно да изтълкува бележките. Непрестанно се връщаше към последния ред и го препрочиташе, ала не знаеше какво всъщност казва за него Маккейлъб.

След малко той грижливо сгъна страницата на две и дълго седя неподвижно. Имаше нещо сюрреалистично в това да седи на кораба, след като току-що е опитвал да разтълкува нечии записки и разсъждения, които го определят като заподозрян в убийство. Почна да му призлява, но това навярно беше от клатенето. Той допи останалата кока-кола и се изправи. Листовете прибра в джоба си.

Бош мина напред и през една тежка врата излезе на носа. Веднага го лъхна студен вятър. В далечината се виждаха смътните очертания на континента. Той отправи поглед към хоризонта и дълбоко пое дъх. След няколко минути му стана по-добре.

Маккейлъб дълго седя на стария диван в каюткомпанията, унесен в мисли за срещата с Бош. За пръв път през цялата му следователска кариера един заподозрян в убийство идваше да търси помощ от него. Трябваше да реши дали това е постъпка на откровен или на отчаян човек. Или може би нещо друго. Ами ако не бе забелязал лодката? Щеше ли да го чака Бош, докато се появи?

Той слезе долу в кабинета и огледа разхвърляните документи. Чудеше се дали Бош не ги е хвърлил нарочно така, че да се разбъркат. Беше ли взел нещо?

Отиде до писалището и огледа компютъра. Не беше свързан с принтера, но това не означаваше нищо. Провери програмата за извършените задачи и видя, че днес са разпечатани два файла — бележките за местопрестъплението и заподозрения. Бош ги беше взел.

Маккейлъб си го представи как седи някъде настрани във ферибота и чете какво е написано за него. Почувства се неудобно. Не помнеше някой друг заподозрян да е чел психологическия си портрет.

Той прогони досадното чувство и реши да се разсее с работа. Коленичи, събра полицейските документи й ги натрупа на спретната купчинка. По-късно щеше да ги подреди.

След като разчисти, той седна зад писалището. Извади от чекмеджето празен лист и изписа върху него с дебелия флумастер, който използваше за надписване на кутиите с досиета:

ПРОПУСНАЛ СИ НЕЩО

Откъсна парче скоч и залепи листа на стената пред писалището. Дълго го гледа. Всичко, казано от Бош, се свеждаше до тия три думи. Сега трябваше да реши дали е вярно, дали е възможно. Или е просто последната хитрина на един отчаян човек.

Чу бръмченето на клетъчния телефон. Беше го оставил в якето си горе на дивана. Изкатери се по стъпалата и грабна якето. Когато бръкна в джоба, пръстите му напипаха пистолета. После извади телефона от другия джоб. Обаждаше се Грасиела.

— Прибрахме се — каза тя. — Мислех, че ще те заваря. Искаше ми се да слезем за обяд в „Ел Енканто“.

— Ами…

Маккейлъб не искаше да напуска нито кабинета, нито мислите си за Бош. Но последната седмица бе обтегнала отношенията му с Грасиела. Трябваше да поговори с нея, да й каже как са се променили нещата.

— Знаеш ли какво? — каза накрая той. — Имам да свърша тук още малко работа. Защо не слезеш с децата, а аз ще ви чакам. — Погледна часовника си. Беше един без четвърт. — Добре ли е в един и половина?

— Чудесно — каза тя малко троснато. — Каква работа имаш?

— А, нищо особено… Привършвам нещата за Джей.

— Нали ми каза, че са те отстранили.

— Да, но досиетата са при мен и исках да напиша окончателно… нали разбираш, да сложа точка на цялата история.