Майкъл Конъли - Примката на совата

— Баща ми го е измислил. Яхтата беше негова. Попътно вълнение има тогава, когато вълната идва изотзад и връхлита, преди да я усетиш. Мисля, че беше вложил в това име някакво предупреждение. С две думи, пази си гърба.

Бош кимна.

— В армията казвахме: „Гледай в шестицата.“

Този път кимна Маккейлъб.

— Все същото.

Помълчаха. Бош хвана ръчката на двигателя, но не бързаше да го включи.

— Познаваш ли историята на този остров, Тери? Говоря за времето преди мисионерите.

— Не, а ти?

— Донякъде. Навремето изчетох сума ти исторически книги. Още като хлапе. Всичко, каквото можеше да се намери в библиотеката. Обичах местната история — миналото на Лос Анджелис и Калифорния. Просто обичах да чета. Веднъж ни доведоха тук на екскурзия от училището. И реших предварително да прочета това-онова.

Маккейлъб кимна.

— Тукашните индианци от племето габриелинос били слънцепоклонници — продължи Бош. — Мисионерите дошли и изкоренили култа — всъщност точно те ги нарекли габриелинос. Самите индианци се наричали другояче, вече не помня как. Но преди да стане това, те са живели тук и обожавали слънцето. То било толкова важно за живота на острова, че просто нямало как да не го смятат за божество.

Маккейлъб видя как Бош плъзна мрачен поглед из пристанището.

— А индианците от континента смятали, че тук живеят свирепи вълшебници, които могат да управляват природните стихии чрез молитви и жертвоприношения пред своя бог. Така си е всъщност. Трябвало е да бъдат свирени н силни, за да прекосяват пролива и да търгуват на континента с грънци и тюленови кожи.

Маккейлъб се вгледа в Бош. Сигурен беше, че тия думи имат някакъв скрит смисъл, но не успяваше да го схване.

— Какво намекваш, Хари?

Бош сви рамене.

— Не знам. Май просто казвам, че хората намират Бога там, където желаят да бъде. В слънцето, в очите на новородено бебе… в ново сърце.

Той погледна Маккейлъб. Очите му бяха мрачни и неразгадаеми като очи на нарисувана сова.

— А някои хора — отвърна Маккейлъб — намират спасение в истината, в правосъдието, в правдата.

Този път Бош кимна и се усмихна накриво.

— Добре звучи.

Той се обърна и с едно дръпване включи двигателя, После козирува шеговито и насочи лодката към кея. Не познаваше пристанището, затова подкара направо през фарватера, покрай свободните плаващи платформи. Не погледна назад. Маккейлъб го наблюдаваше през цялото време. Съвсем сам мъж в стара дървена лодка. И заедно с тази мисъл дойде един въпрос. За Бош ли го мислеше или за себе си?

На връщане във ферибота Бош си купи бутилка кока-кола с надеждата това да го отърве от морска болест. Попита един от стюардите къде са най-стабилните места и човекът го насочи към средните седалки вътре. Седна, отпи от шишето и извади от вътрешния си джоб сгънатите компютърни разпечатки.

Беше разпечатал два файла, преди да види как Маккейлъб се задава с моторницата. Единият файл носеше заглавието МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ, другият — ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ. Докато Маккейлъб се качваше на яхтата, Бош бе успял да скрие листовете и да изключи принтера. Имаше само съвсем смътна представа за съдържанието.

Най-напред прочете текста за местопрестъплението. Той заемаше само една страница. Беше недовършен и изглеждаше като списък на идеи и впечатления от полицейския видеозапис.

Все пак бележките даваха известна представа за стила на Маккейлъб. Показваха как неговите наблюдения на местопрестъплението се превръщат в идеи за извършителя.

МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ

1. Връзване

2. Гол

3. Рана на главата

4. Уста запушена с лейкопласт — „Каве“?

5. Кофа?

6. Сова — наблюдение?

извънредно добре организиран

внимание към детайлите

изявление — местопрестъплението е негово изявление

бил е там — наблюдавал е (совата?)

разголване = унижение = омраза, презрение към жертвата

кофа — угризения?

убиец — предварително познанство с жертвата

лично познанство — предишно общуване

лична омраза

убиецът е в кръга

какво е изявлението?

Бош препрочете страницата, после се замисли. Макар че не познаваше добре местопрестъплението, за което ставаше дума, впечатляваха го дръзките логически догадки на Маккейлъб. Те напомняха упорито слизане по стъпалата към извода, че убиецът е познат на Гън, че може да бъде открит нейде в кръга около неговото съществуване. Това бе много важно решение при всяко следствие. Обикновено за първостепенна задача се смяташе определянето на факта дали търсеният заподозрян се е сблъскал с жертвата само по време на убийството или и преди това. От подробностите на местопрестъплението Маккейлъб бе разчел, че убиецът е познат на Гън, че е имало прелюдия към тази последна и пагубна среща между убиец и жертва.