Майкъл Конъли - Примката на совата

— И след това потеглихте към адреса?

— Не. И тримата бяхме пристигнали в „Мусо“ с моята кола. Затова се върнахме до холивудското полицейско управление, което е на няколко пресечки от ресторанта. Там свалих колегите, за да си вземат колите. След това тримата поотделно потеглихме към адреса. Никога не се знае накъде може да те повикат от местопрестъплението. Желателна процедура е всеки детектив да разполага с кола.

— Знаехте ли по това време коя е жертвата и какви са съмнителните обстоятелства около нейната смърт?

— Не, не знаех.

— Какво открихте, когато пристигнахте?

— Къщичката беше малка, с две спални и изглед към каньона. На мястото имаше две патрулни коли. Санитарите вече си бяха заминали след констатирането на смъртта. В къщата заварихме двама патрулни полицаи и един сержант. Една жена седеше на дивана в хола. Тя плачеше. Представиха ми я като Джейн Гили, съквартирантка на мис Кремънц.

Бош млъкна и зачака следващия въпрос. Лангуайзър се беше привела над масата на обвинението и шепнеше нещо на своя колега Роджър Крецлър.

— Мис Лангуайзър, приключихте ли с разпита на детектив Бош? — попита съдия Хютън.

Лангуайзър рязко вдигна глава. Не беше усетила, че Бош е привършил отговора.

— Не, ваша чест. — Тя се върна до катедрата. — Продължавайте, детектив Бош. Опишете ни какво стана, след като влязохте в къщата.

— Поговорих със сержант Ким и той ме осведоми, че мъртвата млада жена е на леглото си в спалнята от задната дясна страна на къщата. Представи ми нейната съквартирантка и каза, че неговите хора напуснали спалнята, без да докосват каквото и да било, след като санитарите установили, че жертвата е мъртва. Тогава минах по късия коридор и влязох в спалнята.

— Какво заварихте там?

— Видях жертвата върху леглото. Беше бяла, с крехко телосложение и руса коса. По късно проверката щеше да установи, че това е Джоди Кремънц, двайсет и три годишна.

Лангуайзър помоли за разрешение да покаже на свидетеля няколко снимки. Хютън даде съгласие и Бош потвърди, че това са фотографии на жертвата, направени на местопрестъплението — точно така, както са я заварили полицаите. Трупът лежеше по гръб. Отметнатите завивки разкриваха голо тяло с широко разтворени в коленете крака. Въпреки хоризонталното положение, едрите гърди запазваха изпъкналата си форма — признак за силиконови подплънки. Лявата ръка лежеше върху корема. Дланта й закриваше пубиса, два пръста бяха проникнали във вагината.

Очите на жертвата бяха отворени, главата й лежеше върху възглавницата, но със силно извита шия. Около шията бе омотан жълт копринен шал, вързан от единия край за рамката на леглото. Шалът слизаше надолу, обгръщаше шията на жертвата и продължаваше над възглавницата към изпънатата назад дясна ръка. Другият край беше завързан за китката.

Снимките бяха цветни. Върху шията на жертвата се виждаше виолетово-червеникаво петно там, където шалът бе притиснал кожата. Около очите имаше плътни червени кръгове. По цялата лява страна на трупа, включително крака и ръката, се разстилаше дълга синкава ивица.

След като Бош потвърди, че това са снимки на Джоди Кремънц, направени на местопрестъплението, Лангуайзър помоли да бъдат показани на съдебните заседатели. Дж. Ризън Фоукс възрази под претекст, че фотографиите щели да предизвикат крайно отрицателна реакция и да създадат предубеждения у заседателите. Съдията отхвърли протеста, но нареди на Лангуайзър да избере само една снимка. Тя взе тази, която бе направена най-отблизо и я подаде на един заседател от първия ред. Докато фотографията бавно минаваше от ръка на ръка, Бош гледаше как лицата на заседателите се обтягат от потресение и ужас. Облегна се назад и жадно отпи вода от картонената чашка до себе си. След това кимна на пристава да я напълни отново и пак се приведе по-близо микрофона.

След като обиколи цялата ложа, снимката бе предадена на секретарката. По време на съвещанието си в края на процеса заседателите щяха да я получат отново заедно с всички останали веществени доказателства.

Бош видя как Лангуайзър се връща до катедрата, за да продължи разпита. Знаеше, че е нервна. Бяха обядвали заедно в кафето на съседната съдебна сграда и тя сподели с него тревогите си. Макар че само помагаше на Крецлър, този нашумял съдебен процес можеше както да ускори, така и да унищожи кариерата и на двамата.

Преди да продължи, тя погледна бележника си.

— Детектив Бош, по кое време след прегледа на трупа заявихте, че смъртта трябва да бъде разследвана от отдел „Убийства“?