Майкъл Конъли - Примката на совата

— Присъствахте ли при аутопсията на Джоди Кремънц?

— Да, присъствах. — Бош бързо прелисти папката, до като откри протокола от аутопсията. — На седемнайсети октомври. Беше извършена от доктор Клаудия Корасон, главен съдебен лекар.

— Определи ли доктор Корасон причината за смъртта?

— Да, смъртта беше причинена от задушаване. Жертвата е била удушена.

— С примка?

— Да.

— Това не влиза ли в противоречие с вашата теория, че смъртта не се дължи на автоеротична асфиксия?

— Напротив, потвърждава я. Автоеротичната асфиксия е използвана само за да прикрие смъртта чрез удушаване. Вътрешните увреждания на сънните артерии, мускулната тъкан по шията и подезичната кост, която бе счупена, дадоха на доктор Корасон основания да потвърди, че смъртта е насилствена. Уврежданията бяха твърде сериозни, за да са дело на самата жертва.

Бош осъзна, че описвайки нараняванията е вдигнал ръка към шията си. Побърза да я отпусне.

— Откри ли съдебният лекар някакви други признаци за убийство?

Той кимна.

— Да, при огледа на устата бе установено дълбоко прехапване на езика. Подобни рани се срещат често при удушаване.

Лангуайзър прелисти бележника си.

— Добре, детектив Бош, нека се върнем на местопрестъплението. Разпита ли някой от вас Джейн Гили?

— Да, аз, Заедно с детектив Райдър.

— Успяхте ли от този разпит да установите къде се е намирала жертвата през последните двайсет и четири часа преди смъртта си?

— Да. Най-напред установихме, че няколко дни по-рано се е срещнала в едно кафе с обвиняемия. Той я поканил да присъства като негова придружителка на премиерата на последния му филм в холивудския киносалон „Чайнис Тиътър“ вечерта на дванайсети октомври. На тази дата дошъл да я вземе между седем и седем и половина вечерта. Мис Гили видяла обвиняемия през прозореца и по-късно го разпозна.

— Знаеше ли мис Гили кога се е прибрала мис Кремънц?

— Не. Малко след излизането на мис Кремънц тя напуснала къщата и прекарала нощта другаде. Поради това не знаеше кога се е прибрала нейната съквартирантка. Върнала се в единайсет преди обяд на тринайсети октомври и тогава открила трупа на мис Кремънц.

— Как се наричаше филмът, за който говорите? „Мъртва точка“.

— И кой е режисьор?

— Дейвид Стори.

Лангуайзър направи дълга пауза, после погледна бележника си и вдигна очи към съдията.

— Ваша чест — каза тя, — сега смятам да пристъпя към друга част от разпита на детектив Бош. Ако нямате нищо против, моментът е подходящ за приключване на днешното заседание.

Хютън придърпа широкия ръкав на тогата и погледна часовника си. Бош също погледна своя. Беше четири без петнайсет.

— Добре, мис Лангуайзър, продължаваме заседанието утре в девет сутринта.

Хютън каза на Бош, че може да напусне свидетелското място. После нареди на заседателите да не четат вестници и да не гледат телевизионни репортажи за процеса. Всички станаха, докато заседателите напускаха залата. Бош, който бе минал до Лангуайзър зад масата на обвинението, се озърна към защитата, Дейвид Стори го гледаше. По лицето му нямаше и следа от чувство. Но Бош сякаш зърна нещо в бледосините му очи. Не беше сигурен, но му се стори, че е злорадство.

Бош пръв извърна глава.

След като залата опустя, Бош поговори с Лангуайзър и Крецлър за изчезналата свидетелка.

— Има ли нещо ново? — попита Крецлър. — Не знам колко време ще те разпитва Джон Ризън, но тя ще ни трябва утре следобед или най-късно вдругиден сутринта.

— Засега нищо ново — каза Бош. — Но действам по въпроса. А сега трябва да тръгвам.

— Тая работа не ми допада — промърмори Крецлър. С нея може да се издъним. Щом не идва, значи си има, причина. От самото начало не бях съвсем сигурен в нейната история.

— Стори може да се е докопал до нея — предположи Бош.

— Тя ни е необходима — каза Лангуайзър. — Чрез нея доказваме систематичност на действията. Трябва да я откриеш.

— Старая се — отвърна Бош и стана от стола.

— Успех, Хари — каза Лангуайзър. — И между другото… мисля, че засега се справяш доста добре.

Бош кимна.

— Затишие пред буря.

Докато вървеше по коридора към асансьорите, един репортер се приближи до него. Бош не знаеше името му, но помнеше, че го е виждал в журналистическата ложа.

— Детектив Бош.

Бош продължи напред.

— Слушайте, вече казах на всички, че няма да коментирам преди края на делото. Съжалявам. Ако искате…

— Не, няма нищо. Просто исках да разбера дали Тери Маккейлъб ви е открил.