Майкъл Конъли - Примката на совата

— Детектив Бош, не докосвайте микрофона, ако обичате — нареди съдия Хютън.

— Извинявам се.

Един заместник-шериф, който изпълняваше ролята на съдебен пристав, пристъпи към свидетелското място, изключи микрофона и го премести. След като Бош кимна, приставът отново го включи. Секретарката помоли Бош да съобщи за протокола името си буква по буква.

— Много добре — каза съдията, след като приключиха с тази формалност. — Мис Лангуайзър?

Заместничката на областния прокурор Джанис Лангуайзър стана от обвинението и отиде до катедрата. Носеше жълт бележник с въпросите си. В обвинението тя заемаше второ място, но бе работила със следствието от самото начало. Затова прокуратурата реши да й повери разпита на Бош.

Лангуайзър беше млада и многообещаваща юристка от областната прокуратура. Беше тръгнала от положението на скромна сътрудничка, подготвяща документация за делата на по-опитни служители, но само след няколко кратки години почна сама да се явява в съда. Бош бе работил с нея по един политически деликатен и много коварен случай на убийство, известен като делото „Ангелски полет“. Именно затова я препоръча за помощничка на Кредлър. И откакто започнаха пак да работят заедно, Бош се убеди, че не е сбъркал. Тя знаеше наизуст всички факти по делото. Докато повечето юристи се ровеха из протоколите, за да открият едно или друго сведение, Лангуайзър знаеше точно каква е информацията и къде се намира. Но уменията й не се ограничаваха само с подробностите по случая. Тя никога не забравяше най-същественото — факта, че всичките им усилия са насочени към целта да отстранят Дейвид Стори от обществото веднъж завинаги.

— Добър ден, детектив Бош — започна Лангуайзър. Моля, запознайте накратко съдебните заседатели с кариерата си като полицейски служител.

Бош се изкашля.

— Работя в полицията на Лос Анджелис от двайсет и осем години. Над половината от това време се занимавам с разследване на убийства. Имам ранг детектив трета степен към отдел „Убийства“ на Холивудското управление.

— Какво означава „детектив трета степен“?

— Това е най-високият детективски ранг. Отговаря на сержант, но в Лос Анджелис няма сержант-детективи. По-високо от трета степен стои званието лейтенант, тоест завеждащ отдел.

— Колко убийства сте раследвали в своята кариера?

— Не ги броя. Но бих казал, че за петнайсет години трябва да са неколкостотин.

— Неколкостотин!

Лангуайзър се озърна към заседателите, сякаш за да подчертае смайването си.

— Приблизително.

— А като детектив трета степен в момента ръководите дейността на отдел „Убийства“, нали?

— Изпълнявам някои ръководни функции. Освен това съм старши в тричленната група, която разследва убийствата.

— Като такъв ръководехте и екипа, който бе повикан да разследва убийство на тринайсети октомври миналата година, така ли е?

— Да, така е.

Бош се озърна към масата на защитата. Дейвид Стори беше навел глава и рисуваше с флумастер нещо в скицника си. Правеше го още откакто започна подборът на заседателите. Бош плъзна очи към адвоката и кръстоса поглед с Дж. Ризън Фоукс. Продължи да го гледа в очите, докато Лангуазър зададе следващия въпрос.

— Това бе убийството на Донатела Спиърс, нали?

Бош завъртя очи към нея.

— Да. Под това име я знаеха.

— Не беше ли истинското й име?

Бош се озърна към залата и видя майката на жертвата, седнала на първия ред зад масата на обвинението. Беше пристигнала снощи от Фресно.

— Мисля, че го наричат артистичен псевдоним. Тя беше актриса. Истинското й име беше Джоди Кремънц.

Съдията се намеси и помоли Бош да продиктува за протокола двете имена буква по буква. След това Лангуайзър продължи.

— Разкажете ни обстоятелствата около повикването. Опишете всичко с подробности. Къде бяхте, какво правехте, как поехте случая?

Бош се изкашля и посегна да придърпа микрофона, но навреме си спомни какво бе станало преди малко. Остави го на място и се приведе напред.

— Аз и двамата ми партньори обядвахме в ресторант „Мусо и Франк“ на булевард „Холивуд“. Беше петък и ние обикновено обядваме там, ако имаме време. В единайсет и четирийсет и осем получих сигнал по пейджъра. Търсеха ме от телефона на моя началник, лейтенант Грейс Билитс. Докато й звънях, включиха се и пейджърите на моите партньори, Джери Едгар и Кизмин Райдър. В този момент разбрахме, че вероятно имаме тежък случай. Свързах се с лейтенант Билите и тя насочи екипа ми към „Никълс Кениън Роуд“ № 1001, където преди пас били спешно повикани полицейски служители и санитари, Те съобщили, че млада жена е открита мъртва в леглото си при съмнителни обстоятелства.