Майкъл Конъли - Примката на совата

— Значи смяташ да зарежеш тази линия?

— Не, не съм казала такова нещо. Просто я оставям на втори план. Прехвърлих задачата на партньора си. Сега той върти телефоните. Като видим какво е изкопчил от дистрибуторите, ще решим накъде да продължим.

Маккейлъб кимна. Преценките на коя нишка да се даде предимство бяха неизбежно зло. И все пак това го тревожеше. Сигурен бе, че совата е ключ към решението и би било полезно да знаят всичко за нея.

— Добре, значи се уговорихме — каза Уинстън.

— За утре ли? Да, уговорихме се.

— Пристигай тогава, ние ще те чакаме в три.

— Вие ли?

— Аз и Кърт. Моят партньор. Още не си го виждал.

— Виж какво… не може ли утре да сме само двамата? Не че имам нещо против партньора ти, но просто бих искал да поговорим насаме, Джей.

След кратко мълчание тя попита:

— Тери, какво става с теб?

— Просто искам да поговорим за случая. Ти ме привлече, затова държа да предам на теб каквото открих. Ако после решиш да го съобщиш на партньора си, нямам нищо против.

Отново настана мълчание.

— Тая работа не ми харесва, Тери.

— Съжалявам, но така искам да бъде. Или приемаш, или отказваш.

Ултиматумът я накара да помълчи още по-дълго.

— Добре, мой човек — каза накрая тя. — Ти командваш парада. Приемам.

— Благодаря, Джей. До утре.

Двамата затвориха едновременно. Той погледна старото досие, което все още държеше в ръка. Остави телефона на масичката, облегна се назад и разгърна папката.

Отначало нарекоха случая „Загубеното момиченце“, защото жертвата нямаше име. Предполагаха, че е на четиринайсет или петнайсет години; латиноамериканка — вероятно мексиканка — чието тяло бе открито сред боклуци и храсти под една от обзорните площадки край магистралата Мълхоланд. Със случая се заеха Бош и тогавашният му партньор Франки Шийхан. Това беше преди Бош да се прехвърли в холивудския отдел „Убийства“. Двамата с Шийхан бяха екип по грабежите и убийствата, и именно Бош се свърза с Маккейлъб в Бюрото. Маккейлъб току-що се бе завърнал от Куонтико в Лос Анджелис. Организираше местен клон на отдел „Науки за поведението“ и Програмата за предотвратяване на насилието. Случаят „Изгубеното момиченце“ бе един от първите, с които го натовариха.

Бош дойде с досието и снимките в мъничкия му кабинет на тринайсетия етаж на федералната сграда в Уестууд. Идваше сам, защото с Шийхан имаха разногласия дали да търсят помощ от Бюрото. Типична проява на ревност между полицейските служби. Но Бош не даваше пет пари за това. Интересуваше го единствено случаят. Очите му бяха хлътнали и тревожни. Явно работата по следствието го измъчваше.

Тялото било открито голо и изнасилено по няколко начина. Според съдебния лекар смъртта се дължала на удушаване. Убиецът бил с ръкавици. Полицаите не намерили по склона дрехи или дамска чанта. Отпечатъци те на жертвата не били открити в компютърните архиви. Описанието й не съвпадало с нито една от обявите за изчезнали личности в област Лос Анджелис, както и в националната компютърна полицейска система. Пуснали графичен портрет из вестниците и по телевизията, но никой не се обадил. Съобщенията, разпратени до петстотин служби в югозападните щати и Мексиканската съдебна полиция, не дали резултат. Все тъй безименна и непотърсена, жертвата лежала в моргата, докато Бош и неговият партньор работели по случая.

Около трупа не открили никакви улики. Жертвата не само била лишена от лични вещи и дрехи, но и убиецът бил измил тялото с промишлен препарат за почистване, преди да го изхвърли посред нощ край магистралата.

Имало само една улика. Отпечатък върху кожата на лявото бедро. Трупните петна показвали, че кръвта в тялото се е оттекла към лявата половина, което означавало, че след спирането на сърдечната дейност е лежало на лявата си страна, докато бъде изхвърлено върху склона, където паднало по очи сред празни бирени кутии и бутилки от текила. Според анализите излизало, че през времето за съсирване на кръвта трупът е бил сложен върху предмета, оставил отпечатъка на бедрото.

Петната по кожата очертавали цифрата 1, буквата J и част от още един знак, може би горният край на буквата H, K или L. Несъмнено ставало дума за автомобилен номер.

Бош смятал, че убиецът на безименното момиче е скрил трупа в багажника на колата, докато дойде време да го изхвърли. След грижливо почистване престъпникът пренесъл тялото в багажника, без да забележи, че го слага върху сваления номер, прибран на същото място. Според теорията на Бош номерът бил махнат и навярно сменен с друг като предпазна мярка, за да не бъде открит убиецът, ако някой подозрителен минувач го забележи на обзорната площадка.