Майкъл Конъли - Примката на совата

Още от първия миг разбра, че апартаментът е пуст, но за всеки случай провери стаите една по една. Всички бяха: празни. С надеждата да открие празни шишенца от лекарства, той надникна дори в шкафчето над мивката в банята. На едната лавица имаше розова самобръсначка еднодневка. Нищо повече.

Върна се в хола и извади клетъчния си телефон. Само преди ден бе нагласил за бързо избиране номера на Джанис Лангуайзър. Тя беше помощник-обвинител по делото и през почивните дни двамата бяха обсъдили подробно показанията на Бош. Обаждането му я завари все още във временния щаб на обвинението в съдебната сграда на Ван Нюис.

— Слушай, не искам да ти развалям настроението, но Анабел Кроу е изчезнала.

— Как така изчезнала?

— Просто изчезнала, скъпа. Няма я. Стоя в апартамента, където живееше. Празен е.

— По дяволите! Не можем без нея, Хари. Кога се е изнесла?

— Не знам. Току-що открих, че я няма.

— Разпита ли домоуправителя?

— Не още. Но от него най-много да научим преди колко време си е плюла на петите. Ако бяга от съда, не вярвам да е оставила новия си адрес.

— Добре де, кога разговаря с нея за последен път?

— В четвъртък. Позвъних й тук. Но сега линията е прекъсната. Без никаква допълнителна информация.

— По дяволите!

— Знам. Каза го вече.

— Получила е призовка, нали?

— Да, получи я в четвъртък. Затова й се обадих. Да проверя.

— Добре, в такъв случай може утре да дойде.

Бош се озърна из пустия апартамент.

— Не бих разчитал на това.

Той погледна часовника си. Минаваше пет. Беше дошъл да провери Анабел Кроу последна, защото изобщо не се съмняваше в нея. До този момент нямаше никакви признаци, че смята да изчезне. А сега Бош знаеше, че цяла нощ ще се мъчи да я открие.

— Какво можеш да направиш? — попита Лангуайзър.

— Имам някои сведения за нея и ще се опитам да ги използвам. Тя трябва да е в града. Къде ще ходи, нали е актриса?

— В Ню Йорк?

— Там отиват истинските артисти. Тя е просто марионетка. Ще стои тук.

— Намери я, Хари. Идната седмица ще се нуждаем от нея.

— Ще се опитам.

Настана кратко мълчание, докато и двамата обмисляха положението.

— Мислиш ли, че Стори се е добрал до нея? — попита накрая Лангуайзър.

— Чудя, се. Би могъл да я притисне с онова, което й трябва — работа, роля, добро заплащане. Ще питам, като я намеря.

— Добре, Хари. Успех. Ако я откриеш тази вечер, обади ми се. Иначе ще се видим утре сутрин.

— Разбрано.

Бош изключи телефона и го остави на кухненската маса. Извади от джоба на сакото си тънко теста, картончета. Върху всяко картонче бе записано името на един от свидетелите, които трябваше да подготви и доведе на процеса. Под имената бяха добавени адресите, телефоните и пейджърите. Той провери картончето на Анабел Кроу, после набра номера на пейджъра й. Автоматичен глас му съобщи, че апаратът е изключен.

Той затвори телефона и отново огледа картончето. Най-отдолу беше записал името и номера на нейния агент. Реши, че това е единствената връзка, която не би прекъснала.

Прибра телефона и картончетата обратно в джобовете си. Трябваше да провери лично.

На връщане Маккейлъб управляваше сам „Попътно вълнение“ и стигна в пристанище Авалон с падането на здрача. Бъди Локридж бе останал в Кабрильо, защото нямаше да имат клиенти чак до събота. Когато наближи острова, Маккейлъб се свърза по радиото с шефа на пристанището и помоли да му помогнат при швартоването.

Изкачването по хълма бе изтощително, защото носеше две тежки книги, купени от книжарница „Дътън“ в Брентууд плюс хладилна чанта, пълна със замразено тамале. На два пъти му се наложи да спира край пътя. Всеки път сядаше върху хладилната чанта и разгръщаше книгите, за да потъне отново в мрачния свят на Йеронимус Бош.

Откакто бе посетил „Гети“, образите от картините на Бош непрестанно витаеха в мислите му. В края на срещата Неп Фицджералд бе казала нещо странно. Точно преди да затвори албума с репродукцията от „Градината на земните наслаждения“, тя го погледна с неуверена усмивка, сякаш искаше да добави нещо, но се колебаеше.

— Какво има? — попита той.

— Нищо особено, просто една забележка.

— Хайде, казвай. Бих желал да я чуя.

— Просто исках да спомена, че мнозина критици и изследователи на Бош виждат влияние на творчеството му върху нашата съвременност. Това е белегът на всеки велик творец — дали произведенията му издържат изпитанията на времето. Дали имат силата да достигат до хората и… и може би да им влияят.