Майкъл Конъли - Примката на совата

Маккейлъб си записа превода на посланието заедно с няколко забележки. Отдолу надраска думите Завладяване на жертва и ги подчерта два пъти.

Отново погледна доклада на Уинстън и забеляза, че в долния край на страницата с превода има абзац, отбелязан със звездичка.

*Отец Райън заяви, че думата Dus, изписана върху лентата, представлява съкращение от Deus или Dominus, което се среща най-вече в средновековните библии, както и върху църковни скулптури и други произведения на изкуството.

Маккейлъб се облегна назад и отпи глътка вода от шишето. Този абзац му се стори по-интересен от всичко останало в папката. Информацията от него предлагаше начин убиецът да бъде определен като част от сравнително малка група, а след това и разкрит. Първоначално бройката на потенциалните заподозрени беше огромна — в нея влизаха всички, които са имали достъп до Едуард Гън на Нова година. Но думите на отец Райън значително стесняваха кръга. В него оставаха само ония, които знаят средновековен латински или пък са зърнали някъде думата Dus, а може би и цялото послание.

Например в църква.

Маккейлъб бе тъй наелектризиран от видяното и прочетеното, че не можеше и да помисли за сън. Наближаваше четири и половина и той знаеше, че ще посрещне утрото буден. В Куонтико вероятно бе твърде рано и едва ли щеше да открие някого в отдел „Науки за поведението“, но все пак реши да се обади. Той се качи в каюткомпанията, извади клетъчния телефон от зареждащото устройство и набра номера по памет. Когато централата отговори, помоли да го свържат със специален агент Бразилия Доран. Можеше да помоли много хора за тази услуга, но избра Доран, защото, докато все още беше в Бюрото, двамата вършеха заедно чудесна работа — нерядко от разстояние. Освен това Доран бе специалистка в областта на графичните и словесните символи.

Отговори му телефонен секретар и докато слушаше записа, Маккейлъб набързо се опита да реши дали да остави съобщение, или просто да се обади по-късно. Отначало си помисли, че ще е по-добре да затвори и да се помъчи да хване Доран на живо, защото една лична молба се отхвърля много по-трудно, отколкото някакъв бездушен запис. Но после реши да разчита на някогашната дружба, макар че бе напуснал Бюрото преди почти пет години.

— Браз, обажда се Тери Маккейлъб. От много време не сме се чували. Слушай, обаждам се, защото ми трябва услуга. Можеш ли да ми звъннеш, когато намериш свободно време? Много ще съм ти задължен.

Той продиктува номера на клетъчния си телефон, благодари и прекъсна връзката. Можеше да вземе телефона със себе си и да чака обаждането у дома, но тогава Граси-ела навярно щеше да чуе разговора с Доран, а не му се искаше. Върна се долу и отново разлисти досието. Още веднъж провери всеки документ за нещо пропуснато. Отбеляза няколко подробности и състави списък на онова, което трябваше да извърши или узнае, преди да разработи психологически профил. Но всъщност просто убиваше времето, чакайки телефона да позвъни. Най-сетне Доран се обади около пет и половина.

— За многото време си напълно прав — каза тя вместо поздрав.

— Така е. Как си, Браз?

— И да се оплача, няма кой да слуша.

— Чух, че май сте затънали до ушите.

— Съвършено вярно. Работим, та свят ни се вие. Нализнаеш, миналата година пратихме половината персонал в Косово да помага за разследване на военните престъпления. Шест седмици там, после шест тук и така до безкрай. Тая история направо ни съсипа. Все още сме толкова изостанали с работата, че нямам представа как ще наваксаме.

Маккейлъб се зачуди дали тия жалби не са предварителна подготовка за отказ на молбата, която бе споменал в съобщението си. Все пак реши да продължи.

— Е, в такъв случай няма много да те зарадвам — каза той.

— Олеле, разтреперах се. Какво ти трябва, Тери?

— От тукашния отдел „Убийства“ ме помолиха за услуга. Искаха да прегледам един случай и…

— Твоят приятел свързал ли се е вече с нас?

— Приятелка — поправи я Маккейлъб. — Да, свързала се е и попаднала в листа на чакащите. Разбрала колко сте натоварени и затова се обърна към мен. Обещах да хвърля едно око, просто нямаше как да откажа.

— А сега гледаш да прехвърлиш някому топката, така ли?

Маккейлъб се усмихна. Надяваше се и отсреща да има усмивка.

— Донякъде. Но мисля, че ще се уреди бързо. Имам само един въпрос.

— Тогава изплюй камъчето. Какво те интересува?

— Искам да разтълкуваш един символ. Хрумна ми, че може да има значение.