Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Когато Кнехт изслуша доклада на неприетия пратеник за посещението му при По-стария брат и после сам си прочете стиха за златните рибки, с натрапчива сила го развълнува атмосферата край този човек и спомена за собствения му някогашен престой в неговата къщичка под разлюления от вятъра бамбук и за стъблата от овчарска торбичка, едновременно това беше спомен за свобода, за време на волност, спомен за студентските години и пъстрия рай на младежките мечти. Как този смел чудат отшелник бе съумял да се оттегли и запази свободата си, как тихата бамбукова горичка го криеше от света, колко съкровено и мъжествено той живееше със своя, станал му втора природа, чист, педантичен и мъдър китайски дух, колко плътно, съсредоточено и близко и от година на година, от десетилетие на десетилетие го обграждаше вълшебството на бляна на живота му, превръщаше градината му в китайска, къщичката — в храм, рибите в божества и него в мъдрец! С една въздишка Кнехт се освободи от тази представа. Той бе тръгнал по друг път, по-скоро бе поведен, и смисълът беше само в това да върви по указания му път неотклонно и вярно и да не го сравнява с пътищата на другите.

В спестените свободни часове заедно с Тегулариус той скицира и композира една игра и предостави цялата проучвателна работа в архива, както и първото и второто записване на приятеля си. С тази нова същина приятелството им се върна към живот и доби по-различна отпреди форма, а и играта, над която работеха, претърпя някои промени и се обогати чрез своеобразието и живата фантазия на особняка. Фриц принадлежеше към хората, които нищо не задоволява, макар и да са поначало непретенциозни; с един набран букет или наредена за хранене маса — за всеки друг завършени и съвършени — той би могъл час по час с вълнуващо удоволствие и с неспирни игриви похвати да продължава да се занимава и от тази дребна работа да направи дело за цял ден, на което да се посвети усърдно и съсредоточено. Такъв той остана и в идните години: голямата празнична игра всеки път бе постижение на двама души и за Тегулариус това носеше двойно задоволство: да е тъй потребен на приятеля и магистъра в толкова важно дело, че той да не може да мине без него, и да съпреживее официалното отпразнуване на играта, макар и неназован по име, но добре известен на елита съавтор.

В късната есен от първата година на Кнехт като магистър, докато неговият приятел беше в началото на изследванията си върху Китай, един ден при бързото преглеждане на канцеларския дневник той се натъкна на бележката: „Студентът Петрус, от Монтпор, пристигна с препоръка от Magister Musicae, носи специални поздрави от стария майстор по музика, моли за подслон и достъп до архива. Настанен е в странноприемницата за студенти.“ Студентът и неговата молба той спокойно можеше да предостави на хората от архива, това беше нещо всекидневно. Обаче „специални поздрави от стария майстор по музика“ — можеше да се отнася само за него. Нареди да повикат студента, наглед той беше едновременно вглъбен в себе си и пламенен, но някак мълчалив млад мъж и явно принадлежеше към елита на Монтпор, най-малкото изглеждаше, че аудиенцията при магистъра за него е нещо привично. Кнехт попита какво му е поръчал да предаде старият майстор по музика.

— Поздрави — каза студентът. — Много сърдечни и с дълбоко уважение към вас, достопочтени, а също и една покана.

Кнехт предложи на госта да седне; избирайки грижливо думите си, младежът продължи:

— Многоуважаваният майстор по музика, както казах, настойчиво ми поръча да ви поздравя от него. При това загатна желанието при пръв удобен случай, колкото е възможно по-скоро, да ви види. Той ви кани или ви препоръчва в най-близко време да го навестите, естествено при условие, че посещението може да се съчетае с командировка и няма да ви отнеме много време. Приблизително така гласи поръката.

Кнехт погледна изпитателно младия мъж; сигурно принадлежеше към любимците на стария. Внимателно постави въпроса:

— Колко дълго възнамеряваш да останеш при нас в архива Studiose 36 36 Студенте (лат.). — Б.пр. ?

И получи отговора:

— Точно до момента, достопочтени господине, в който ви видя, че тръгвате на път за Монтпор.

Кнехт размисли.

— Добре — каза той тогава, — а защо това, което старият майстор ти е поръчал за мене, не предаваш дословно, както всъщност би трябвало да се очаква.

Петрус издържа упорито погледа на Кнехт и бавно, като все по-грижливо търсеше думите си, сякаш трябваше да се изразява на чужд език, подхвана.