Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Още на другия ден, тъй като приемният час свърши твърде рано, нареди да повикат Тегулариус. Той дойде, поклони се с малко подчертан израз на преданост и смирение, какъвто бе свикнал да проявява по отношение на Кнехт, и беше истински учуден, когато той, иначе станал твърде пестелив на думи, му кимна с някаква дяволитост и го попита:

— Спомняш ли си още как някога в студентските ни години между нас възникна нещо като спор, при което не ми се удаде да те спечеля за своето гледище? Отнасяше се за стойността и важността на източноазиатските изследвания, главно за китайския, аз исках да те накарам да поседиш известно време в института и да учиш китайски. Да, спомняш ли си? Ех, днес отново съжалявам, че тогава не успях да ти повлияя да се пренастроиш. Колко хубаво би било, ако знаеше китайски. Заедно бихме могли да свършим чудесна работа!

Така той подразни приятеля си още малко и разпали очакванията му, преди да изкаже предложението си: искал скоро да започнат с разработката на годишната игра и ако това му доставя радост, Фриц трябвало да изведе голямата част от тази работа, както на времето помагал за състезателната игра на Кнехт, за тържествата, докато той бил при бенедиктинците. Тегулариус го погледна почти невярващ, дълбоко изненадан и приятно развълнуван и от бодрия тон, и от усмихнатото лице на приятеля си, когото сега вече познаваше само като повелител и магистър. Трогнат и радостен, той прие не просто честта и доверието, които се изразяваха с това предложение, а схвана и проумя преди всичко значението на този красив жест; това беше един опит за изцеление, ново отваряне на вратата, която се бе хлопнала между двамата приятели. Той прие с лекота напомнянето на Кнехт за китайския и без колебание обяви, че е готов да се постави напълно на разположение на достопочтения за разработката на неговата игра.

— Добре — каза магистърът, — приемам твоето обещание. Така за известни часове отново ще бъдем другари по труд и учение, както някога в онези изглеждащи тъй странно далечни времена, когато разработвахме и провеждахме заедно някои игри. Това ме радва, Тегулариус. А сега преди всичко следва да разбереш идеята, върху която искам да построя играта. Трябва да научиш какво е една китайска къща и какво означават правилата, предписани за нейния строеж. Ще ти дам препоръка за Източноазиатския институт, там ще ти помогнат. Или не, хрумна ми нещо друго, по-хубаво. Бихме могли да се опитаме да влезем във връзка с По-стария брат, мъжа от бамбуковата горичка, за когото толкова много ти разказвах. Може би за него би било под достойнството му или голямо безпокойство да се занимава с някой, който не знае китайски, но все пак ще опитаме. Ако иска, този човек е в състояние да те превърне в китаец.

Бе изпратен пратеник при По-стария брат, който сърдечно го покани за известно време да дойде във Валдцел като гост на майстора на играта на стъклени перли, тъй като длъжността не му позволява да отдели време за гостуване, и да побеседват за услугата, която горещо желае да получи от него. Китаецът във всеки случай не напусна бамбуковата гора, пратеникът, вместо да го доведе, донесе едно писъмце с изрисувани с туш китайски йероглифи, там бе написано: „Би било голяма чест да видя великия мъж. Но пътуването води към затруднения. Две блюда трябва да се използват за жертвоприношение. По-възрастният поздравява издигнатия.“ След това Кнехт не без усилия подтикна своя приятел към решението сам да отиде в бамбуковата горичка, за да помоли да бъде приет и да му бъдат дадени уроци. Но и краткото пътуване остана без успех. Отшелникът в горичката прие Тегулариус с една почти унизителна вежливост, без обаче дори на един-единствен от неговите въпроси да отговори другояче освен с приветливи сентенции на китайски език, без да го покани да остане, въпреки изрисуваното от ръката на магистъра на хубава хартия чудесно препоръчително писмо. Несвършил нищо, в съвсем лошо настроение Фриц се върна във Валдцел и донесе като подарък за магистъра едно листче, върху което с четчица бе изписан стар стих за златните рибки, и сега трябваше да опита щастието си в Източноазиатския институт. Тук препоръките на Кнехт имаха по-силно въздействие: към молителя, пълномощник на магистър, се отнесоха с най-вежлива готовност за помощ и той скоро бе толкова непогрешимо осведомен върху своята тема, колкото беше възможно без владеенето на китайски, и изпита такава радост от идеята на Кнехт да сложи в основата на своя план символиката на тази къща, че преболя неуспеха си в бамбуковата горичка и го забрави.