Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Повторихме тези думи на Кнехт, много сходни на тях са записвани и запазени от учениците му, тъй като те изясняват неговото схващане за длъжността най-малкото в първите години, откакто е магистър. Че е изключителен учител (впрочем в началото и за свое собствено удивление) проличава от очебийно големия брой на стигналите до нас преписи от лекциите му. Към откритията и изненадите, които още в началото му донася високата длъжност, спада и това, че обучаването поражда у него толкова много радост и му се удава толкова лесно. Не предполага, че е така, защото до момента всъщност никога не е копнял за преподавателска дейност. Разбира се, подобно на всеки принадлежащ към елита, още като по-напреднал студент от време на време получава преподавателски задачи, но за кратко и само като заместник обучава в различни степени на курсовете за играчи на стъклени перли, още по-често е викан за корепетитор на участниците в такива курсове, ала в този период за него са толкова важни и приятни свободата на заниманията и съсредоточаването в самота, че той, макар още тогава да е умел и обичан учител, гледа на тези задължения по-скоро като на нежелани препятствия. Накрая той води бенедиктинските курсове, но те естествено нито сами по себе си са значителни, нито значими за Кнехт; там учението при отец Якобус и общуването с него изтласкват настрани всички останали занимания. Тогава неговият върховен стремеж е да бъде добър ученик, да учи, да поглъща всичко и непрестанно да се самообразова. Сега обаче ученикът се превръща в учител и като учител преди всичко той решава голямата задача в началния период след постъпването си на служба — борбата за авторитет и за точното идентифициране на личност и длъжност. Две са откритията, които прави при това: радостта да пресадиш в друг интелект онова, което духовно си постигнал, и едновременно да видиш, че то се преобразява в нови форми и излъчвания, следователно да познаеш радостта, че научаваш някого, и после да спечелиш борбите с характерите на студенти и ученици, да се сдобиеш с авторитет и да го упражниш, да бъдеш предводител, следователно да изпиташ радост от възпитаването. Кнехт никога не разделя двете радости, през цялото време, докато е магистър, не само подготвя голям брой добри и много добри играчи на стъклени перли, но възпитава преобладаващата част от учениците си като пример и образец, възпитава чрез предупреждение, чрез строгия си начин да бъде търпелив, със силата да развива тяхната човешка същност и характер към най-доброто, на което те са способни.

При това Кнехт, ако тук ни е позволено малко изпреварване, извлича показателен опит. В началото на дейността си в новата длъжност той има работа изключително с елита, с върховния слой от учащите, със студентите и репетиторите — почти на еднаква възраст с него, — всеки от тях вече основно обучен играч. Едва постепенно, когато е сигурен в елита, започва бавно и предпазливо от година на година да му отделя все по-малко сили и време, докато накрая почти изцяло може да го предостави на своите доверени хора и сътрудници. Този процес протича дълго и от година на година Кнехт с докладите, курсовете и упражненията, които води, отстъпва назад към все по-далечните и по-младите класове на учениците, а най-после дори, нещо, което един Magister Ludi рядко прави, многократно лично ръководи началните курсове за най-младите, за ученици, които изобщо още не са занимавани. И при това намира, че колкото по-млади и неизкушени са учениците му, толкова по-голяма е радостта да ги обучава. В течение на тези години от време на време това естествено му поднася и някои трудности и връщането от тези млади и съвсем млади към студентите и към елита му струва ясно доловимо напрежение. Разбира се, понякога у него припламва желание да отиде по-далеч и да опита с още по-малки ученици, с такива, които нищо не знаят за курс и игра на стъклени перли; можеше да пожелае известно време в Ешхолц или в едно от другите подготвителни училища да учи малките момчета на латински и пеене, или на алгебра, нещо, за което не е потребна по-богата духовност, отколкото за началните курсове по играта на стъклени перли, но където би се занимавал с по-открити, податливи на обучение и възпитание ученици, където обучение и възпитание по-силно биха се споили в единство.

През последните две години от магистърската си дейност на два пъти в писма той се окачествява като учител и с това напомня, че изразът Magister Ludi, който за поколения в Касталия означава само майстор на играта, първоначално бил просто почетна титла на учител. Но открито не става дума за осъществяване на тези желания, те са само мечти, така, както човек мечтае за лятно небе в сивостуден зимен ден.